Из дневниците на Достоевски

 

 

Втора глава

I.  ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

 

О, недейте да мислите, че наистина съм решил да повдигна еврейския въпрос! Това заглавие е само шега. Не е по силите ми да повдигна въпрос от подобна величина, какъвто е въпросът за положението на евреина в Русия и положението на Русия, сред чиито синове има три милиона евреи. Тоя въпрос не е в моите мащаби. Но мога да имам свои разбирания и ето излиза, че някои евреи изведнъж взеха много да се интересуват от моите разбирания. От известно време получавам от тях писма, в които съвсем сериозно и с горчивина ме упрекват, че съм ги нападал, че съм мразел чифутите,  мразел съм  ги  не заради техните пороци, не като експлоататори, а именно като народност, като племе, нещо от сорта на: Юда е продал Христа. Така ми пишат образованите евреи, тоест такива, които  (забелязал съм го, но не обобщавам своята забележка, държа да се знае отсега)  някак си винаги, се стараят да ви дадат да разберете, че те с тяхното образование отдавна вече не споделят предразсъдъците  на своята нация, не изпълняват своите  религиозни  обреди,  както  го  правят другите,  по-изостаналите евреи, те с тяхното образование са над това, тях, ако питате, те и в бога не вярват. По тоя повод искам да отбележа в скоби, че всички тия господа висши евреи, които толкова държат за своята нация, би трябвало да се срамуват да забравят така своя четирийсетвековен Йехова и да се отричат от него. Срамно е не само заради националното чувство, а и поради други твърде значителни причини. То си е за чудене: евреинът е сякаш немислим без бога, човек не може просто да си представи евреин без бог. Мен най-много ме учудва как така попаднах в числото на хората, мразещи евреите като народ, като нация? Самите тия господа отчасти ми позволяват да осъждам евреина като експлоататор и за някои други негови пороци, но това е само на думи - всъщност трудно е да се намери човек, по-раздразнителен  и придирчив от образования евреин, по-обидчив от него като евреин. И все пак: къде ли съм заявил за омразата си към евреите като народ? Тъй като в сърцето ми никога не е имало подобна омраза и това го знаят всички евреи, които ме познават и някога са поддържали отношения с мен, то аз преди всичко снемам това обвинение от себе си веднъж завинаги, за да не се връщам отново към него. Може би ме обвиняват в омраза, защото наричам понякога евреите чифути? Но, първо, никога не съм смятал, че, това е чак толкова обидно, а, второ, доколкото мога да си спомня, винаги съм използувал думата чифутин за обозначаване на известни идеи: чифут, чифутщина, чифутско царство и пр. Това е израз на известни понятия, насоки, характеристики на века. Може да се спори за тая идея, да не се приема, но недейте се хваща за думата. Ще цитирам откъс от писмото на един високообразован евреин, който ми прати дълго и в много отношения прекрасно послание, и то твърде ме заинтригува. Това е едно от най-характерните обвинения към мен в омраза към евреите като към народ. То се знае, името на г-н N. N. автора на това писмо, ще остане в пълна тайна.

...възнамерявам обаче да засегна един въпрос, който по никакъв начин не мога да си обясня. Това е омразата ви към чифутина', която лъха почти от всеки брой на вашия Дневник.

Интересно ми е да науча защо въставате против евреина, а не против експлоататора въобще; и аз не по-малко от вас ненавиждам предразсъдъците на моята нация - доста съм пострадал от тях, - но никога не бих се съгласил, че безсъвестната експлоатация е в кръвта на тая нация.

Нима вие не можете да се издигнете до основния закон на всеки социален живот, че всички без изключение граждани на една държава, след като носят на плещите си всички необходими задължения за съществуването на тая държава, трябва да могат да разполагат с всички права и изгоди от съществуването й и че за отстъпниците от закона, за вредните членове на обществото трябва да съществува и единна мярка за наказание, обща за всички?... Защо тогава всички евреи трябва да се ползуват с ограничени права и защо за тях трябва да съществуват нарочни наказателни закони? С какво чуждестранната експлоатация (а евреите все пак са руски поданици), експлоатацията от страна на немци, англичани, гърци, които са наводнили цяла Русия, е по-добра от експлоатацията на чифутина? С какво руският православен кулак, кръчмар изедник, кръвопиец, каквито така са се навъдили из цяла Русия, е по-добър от еврейските изедници и кръвопийци, които поне действуват в ограничен кръг? С какво еди-кой си е по-добър от еди-кого си...

(Тук уважаемият ми кореспондент съпоставя неколцина известни руски кулаци с еврейските, за да покаже, че едните по нищо не отстъпват на другите. Но какво доказва това? Та ние никога не сме се хвалили със своите кулаци, не сме ги изтъквали като пример за подражание, напротив, напълно сме съгласни, че и едните, и другите са лоши.)

Бих могъл да ви задам хиляди подобни въпроси!.

Същевременно, говорейки за чифутите, вие включвате в това понятие цялата крайно бедна маса тримилионно еврейско население в Русия, от които най-малко два милиона и 900 000 водят отчаяна борба за жалкото си съществувание и са нравствено по-чисти не само от мнозина други народности, но и от руския народ, който вие боготворите. Под това име сте включили и онези почтени евреи, получили висше) образование, които се отличават на всички поприща от живота на държавата, вземете например Голдщайн (който геройски загина в Сърбия за славянската идея) и онези, които работят за благото на обществото и на човечеството.

(Тук пак се цитират няколко имена, които нямам право да публикувам освен това на Голдщайн, понеже за някои от тях може да е неприятно да прочетат, че са по произход евреи.)

Вашата омраза към чифутина се простира даже върху Дизраели... който вероятно и не подозира, че далечните му прадеди са били испански евреи и който, разбира се, не ръководи английската консервативна политика от позициите на чифутин (?)...

Не, вие за съжаление не познавате нито еврейския народ, нито неговия начин на живот, нито духа му, нито, най-сетне, четирийсетвековната му история. Казвам за съжаление, защото във всеки случай сте искрен, абсолютно честен човек, пък несъзнателно носите вреда на огромна маса мизерствуващ народ - докато силните на деня чифути, в чиито салони се събират други силни на деня, не се страхуват, разбира се, нито от пресата, нито дори от безсилния гняв на експлоатираните. Но стига по този въпрос! Едва ли мога да ви разубедя във вашите възгледи, но много бих искал вие да ме убедите.

Ето този откъс. Преди да дам някакъв отговор (понеже не искам да ми тегне такова тежко обвинение), нека да изтъкна колко е учуден и колко яростно ме напада моят кореспондент. С положителност твърдя, че през цялата година, в която излиза Дневникът, не съм публикувал статия против чифутите в мащаби, които биха могли да предизвикат толкова силно нападение. На второ място не мога да не отбележа, че почитаемият ми кореспондент, засягайки в няколко реда и руския народ, не се е стърпял да не се отнесе към тоя беден народ доста отвисоко. Истина е, че в Русия сами русите не са оставили нищо неоплюто (думичката е на Шчедрин), та за евреина е още по-разбираемо. Във всеки случай обаче това свидетелствува за начина, по който евреите гледат на русите. Пише го един наистина образован и талантлив човек (не знам дали е без предразсъдъци), какво ли в такъв случай да очакваме от необразованите евреи, които са толкова много - какви чувства към русина? Не го казвам като обвинение - всичко това си е естествено, искам само да кажа, че причините за нашите разногласия с евреите са вина може би не само на руския народ и че тия причини се трупат, разбира се, и от двете страни, не се знае дори от коя страна са повече. След като изясних това, ще кажа няколко думи за свое оправдание и въобще как аз гледам на нещата. И макар че целият тоя въпрос, повтарям, не е по силите ми, нали и аз мога все пак да изразя поне нещо.

 

II. Pro и contra[1]

 

Ще започна оттам, че е доста трудно да се изучи четирийсетвековната история на народ като евреите; но като за начало пък зная, че едва ли в целия свят има друг народ, който толкова да се оплаква от съдбата си, непрестанно, на всяка дума, на всяка крачка да се оплаква от страданията и мъченичеството си. Ще речеш, че не са те, които царуват в Европа, които държат там най-малкото борсите,, следователно и политиката, и вътрешните работи, и нравствеността на държавите. Та нека благородният Голдщайн загива в името на славянската идея. Но все пак, ако в света не беше тъй силна еврейската идея, може би тоя прословут миналогодишен славянски въпрос отдавна щеше да се реши й полза на славяните, а не на турците. Готов съм да повярвам, че лорд Биконсфилд може и да е забравил за своя древен произход от испанските евреи (но все пак едва ли е забравил); но в това, че той през изминалата година, ръководи английската консервативна политика отчасти от позициите на чифутин, смятам, че не можем да се съмняваме. Не може да се отрече, че поне отчасти.

Но нека всичко това да е само голословие, игрив тон и лековати думи от моя страна. Ще се съглася. И все пак не мога да повярвам на писъците на евреите, че са чак толкова потиснати, изтерзани и унизени. Според мен руският мужик и изобщо бедният русин търпи - май повече теглила от евреина. Моят кореспондент ми пише, вече в друго писмо:

Преди всичко е необходимо да им се предоставят (на евреите) всички граждански права, каквито имат останалите чужди народности в Русия (припомнете си само, че те и до ден днешен са лишени от едно най-основно право: да избират свободно своето местожителство, от което произтичат множество ужасни ограничения за еврейската маса), пък чак след това да се изисква от тях изпълнение на техните задължения спрямо държавата и коренното население.

Но помислете и вие, г-н кореспондент, който в същото писмо на следващата страница пишете, че повече обичате и жалите руската трудова маса, отколкото еврейската (което звучи прекалено силно в устата на евреин) - та помислете само за това, че докато евреинът е страдал от невъзможността свободно да си избира местожителството, двайсет и трите милиона руска трудова маса страдаха от крепостното състояние, което все пак е по-тежичко от свободния избор на местоживеене. Жалеха ли я тогава евреите? Не смятам; в западните покрайнини на Русия и на Юга биха ви отговорили по-обстойно по тоя въпрос. Не, те и тогава по същия начин крещяха за своите си права, каквито не е имал самият руски народ, жалваха се, че са угнетени и изтерзани и че като получат повече права, тогава искайте от нас да изпълняваме задълженията си по отношение на държавата и на коренното население. Но ето че дойде освободителят и освободи коренното население - и какво, кой пръв се нахвърли върху него като върху жертва, кой се възползува предимно от неговите пороци, кой го оплете в своя вековен лихварски занаят, кой веднага и навсякъде, където имаше възможност, замести премахнатите помешчици, само с тая разлика, че помешчиците, колкото и силно да експлоатираха народа, гледаха все пак да не съсипват селяните си, в свой интерес, разбира се, за да не изтощават работната сила, докато евреина изобщо не го засяга изтощаването на руската работна сила, той си взема своето и си отива. Зная, че евреите, щом прочетат тия думи, ще се развикат, че това е клевета, че лъжа, че вярвам на всички тия глупости само защото не познавам четирийсетвековната история на тия чисти ангели господни, които са къде почисти нравствено не само от мнозина други народности, но и от руския народ, който съм боготворял (виж по-горе думите на моя кореспондент). Добре, нека те да са нравствено най-чисти от всички народи по света и, разбира се, от руския, но аз току-що прочетох в мартенския брой на Вестник Европа дописка, че евреите в Америка, в Южните щати, вече са се нахвърлили вкупом върху многомилионната маса освободени негри и вече са я обсебили по своя си начин, чрез всеизвестното си вековно лихварство, използувайки неопитността и пороците на експлоатираното племе. Повярвайте, щом го прочетох, веднага си спомних, че още преди пет години си мислех точно това, именно че сега вече негрите се освободиха от робовладелците, ама няма да оцелеят, понеже евреите, дето са толкова много из целия свят, веднага ще връхлетят върху тая нова жертвичка. Помислих си го и, уверявам ви, на няколко пъти оттогава ми хрумваше: Защо така нищо не се чува за евреите, защо вестниците не пишат, та тия негри са направо златна мина за евреите, нима ще ги изпуснат? И ето че дочаках, написаха го във вестниците, прочетох го. А преди десетина дни четох в Новое время (бр. 371) - кореспонденция от Ковно, твърде характерна: тоест така се нахвърлили евреите върху местното литовско население, че едва не изтровили всички с водка, та добре че свещениците отървали нещастните впиянчени хора, като ги сплашили с адските мъки и уредили въздържателни дружества. Просветеният кореспондент наистина бере срам за своето население, което и до днес вярва в ксендза и в адските мъчения, но добавя, че след свещениците се надигнали и учените местни икономисти, захванали да основават селски банки, за да отърват народа от лихваря евреин, и селски пазари, за да може бедната трудова маса да си купува предмети от първа необходимост за истинската цена, а не за тая, която им определя евреинът. Та казвам, че прочетох тези неща и съзнавам, че мигом ще ми се развикат, че всичко това нищо не доказва, че така се получава единствено защото самите евреи са потиснати, бедни и всичко това е само борба за съществувание, че трябва да си глупец,, та да не го разбираш, и че ако самите не бяха толкова бедни и, напротив, ако забогатееха, те моментално щяха да се проявят откъм най-хуманната си страна, тъй че светът да ахне. Да, но всички тия негри и литовци са още по-бедни от евреите, които така ги цицат, но те се срамуват от тая търговия, с която тъй охотно се захваща евреинът; второ, не е трудно да бъдеш нравствен и хуманен, когато си докопал тлъстото парче, ама почне ли борбата за съществувание - не приближавай, ако ти е мил животът. Не ми прилича на ангелска тая черта, а, трето, аз, разбира се, също не изтъквам тия две известия от Вестник Европа и Новое время като капитални и общовалидни факти. Ако седнем да пишем историята на това всемирно племе, ще попаднем веднага на още сто хиляди такива, че и по-значими факти, тъй че един или два факта в повече не биха прибавили нищо особено, но вижте колко интересно се получава: ако в момента на спор или просто размисъл насаме със себе си ви потрябва справка за евреите и техните дела, няма нужда да ходите в обществените  библиотеки, да  се ровите  из стари книги  или в собствените си бележки, не се мъчете, не търсете, не си давайте зор, можете, без дори да ставате от стола, да се пресегнете за първия паднал наблизо вестник и да потърсите на втора или на трета страница: непременно ще намерите нещо за евреите и то непременно ще. се окаже това, което ви интересува, със сигурност е прехарактерно и винаги едно и също - тоест едни и същи подвизи! Е, съгласете се, че това все нещо означава, все говори за нещо, все нещо ви открива, ако и да сте най-последният невежа по въпроса за четириисетвековната история на това племе. Иска ли питане, веднага ще ми кажат, че всички ги мразят и затова само лъжат. Разбира се, може и тъй да се случи, че всички да лъжат, но в такъв случай пък се ражда веднага следващият въпрос: щом всички лъжат и са обладани от такава омраза, значи омразата все отнякъде се е взела, нали трябва да означава нещо тая омраза, че все нещо значи думата всички, както възкликнал някога Белински.

Свободен избор на местожителство! Но нима руският коренен човек е чак толкова свободен в избора на местожителство? Не продължават ли и до днес старите, останали още от крепостните времена нежелани ограничения в избора на местожителство за руското простолюдие, отдавна посочени от правителството? Що се отнася до евреите, всички виждат, че правата им за избор на местожителство през последните двайсет години са се разширили значително. Най-малкото, те се появиха по такива места из Русия, където по-рано не бяха се мяркали. Но евреите все се оплакват от омразата и ограниченията. Може да не познавам всички тънкости на еврейския живот, но едно знам със сигурност и съм готов да споря с всеки, а именно: сред нашето простолюдие не съществува някаква предвзета, априорна, тъпа, религиозна ненавист към евреина, понеже Юда бил продал Христа. Дори и да се чуе понякога от устата на дете или някой пиян, народът като цяло, повтарям, гледа на евреите без никаква предубедена омраза. И аз го виждам вече петдесет години. Имал съм дори случай да живея с народа, в неговата маса, в едни казарми, на дни нарове. Там имаше и няколко евреи - и никой не ги е презирал, никой не ги е пропъждал, не ги е преследвал. Когато се молеха (а евреите се молят с вой и се подготвят по специален начин), никой не виждаше в това нищо странно, не им пречеха и не им се подиграваха, нещо, което впрочем според вашите понятия би трябвало да се очаква от такъв груб народ като руския; напротив, хората ги гледаха и казваха: Такава им е вярата, те така се молят - и отминаваха спокойно и почти с одобрение. И какво си мислите: точно тия евреи в много отношения страняха от русите, не искаха да се хранят заедно с тях, гледаха ги едва ли не отвисоко (и това става не къде да е, а в каторгата!) и изобщо демонстрираха презрително и гнусливо чувство към русина, към коренното население. Същото е и във войнишките казарми, и навсякъде из цяла Русия: идете питайте, преследват ли в казармите евреина за това, че е чифутин, заради вярата му, заради обичаите? Не, не го преследват - и това е повсеместно. Напротив, повярвайте ми, и в казармите, и навсякъде руският селянин прекалено добре вижда и разбира и самите евреи също не го' отричат, че евреинът не ще да се храни заедно с него, гнуси се от него, страни и се отделя от него както може; и какво - вместо да се обижда, руският селянин спокойно и ясно казва: Тя вярата му е такава, заради вярата си не се храни и страни от нас (тоест не от лошотия), осъзнава тая висша причина и от цялото си сърце прощава на евреина. А между другото, понякога ми е хрумвала следната фантазия: ами ако в Русия не евреите бяха три милиона, ами русите, а пък евреите да бяха 80 милиона - какво щяха да представляват русите сред тях и как биха ги третирали? Дали щяха да им предоставят равни права с евреите? Щяха ли да ги оставят свободно да се молят? Дали нямаше направо да ги превърнат в роби? Или още по-зле: нямаше ли просто да им одерат кожите? Дали нямаше да ги избият до крак, до последния човек, както са постъпвали с чуждите народи едно време, в древната си история? Не, господа, уверявам ви, руският народ не изпитва предвзета омраза към евреите, има може би определена антипатия към тях, особено па места понякога дори може би твърде силна. О, как иначе, това го има, но то не е, защото евреинът е евреин, не е от някаква племенна, религиозна ненавист - то произтича от други причини и за тях е виновно вече не коренното население, а самите евреи.

 

III. Status in statu.[2]

ЧЕТИРИЙСЕТ  ВЕКА БИТИЕ

 

Омраза, при това на база предразсъдъците - това е обвинението на евреите към коренното население. Но като става дума за предразсъдъци, да пе мислите, че евреинът храни по-малко предразсъдъци по отношение на русина, отколкото русинът към евреина? Ако не са повече. Дотук давах примери за това, как руските селяни се отнасят към евреите; а пред мен лежат писма от евреи, при това не от простолюдието - образовани евреи, - и колко омраза към коренното население лъха от тия писма? Което е най-важното - пишат и дори не я забелязват.

Очевидно, за да съществуваш четирийсет века на земята, тоест през почти целия исторически период на човечеството, при това в такова плътно и нерушимо единство; за да губиш толкова пъти територията си, политическата си независимост, законите, едва ли не вярата - да ги губиш и отново да се обединяваш, да се възраждаш в предишното самосъзнание, макар и видоизменено, отново да си създаваш закони и едва ли не вяра, - не, такъв витален народ, такъв необикновено силен и енергичен народ, такъв безпримерен в световната история народ не може да съществува без status in statu, който да запазва навсякъде и във всичко, по време на най-страшните, хилядолетни скитания и гонения. Говорейки за status in statu, не смятам да отправям каквито и да било обвинения. В какво обаче се заключава status in statu, в какво се състои вечно неизменната му идея и коя е?

Да се изложи подробно иска време, пък и не е възможно в тая кратка статийка; не е възможно също и поради причината, че още не са дошли времената или годините въпреки изминалите четирийсет века; и окончателната дума на човечеството за това велико племе тепърва предстои да се каже. Но без да се впускаме в същината и дълбочината на предмета, някои от признаците на тоя status in statu, могат да се обрисуват, поне външно. Тия признаци са: отчужденост и отчужди мост на степен религиозна догма, неконтактност, вяра, че на света съществува само една национална личност - еврейската, а другите, макар и да ги има, не се Ч5роят, все едно че никога не са съществували. Излез из народите и се отдели и знай, че оттук насетне си един у бога, избий останалите или ги направи свои роби, или ги експлоатирай. Вярвай в победата над целия свят, вярвай, че всичко ще ти се покори. Строго се отвращавай от всичко и не споделяй с никого живота си. И дори когато се лишиш от земята си, от политическата си личност, дори когато бъдеш разпилян по лицето на цялата земя, сред всичките народи - независимо, - вярвай във всичко, което ти е обещано, вярвай веднъж завинаги, че всичко ще се сбъдне, а засега живей, отврати се, сплотявай се и експлоатирай - й чакай, чакай.. . Такава е всъщност идеята на тоя  status in statu, а освен това има, разбира се, вътрешни, може би дори тайнствени закони, охраняващи тая идея.

Вие казвате, господа образовани евреи и опоненти, че всичко това са глупости и че дори и да има status in statu (тоест имало го е, а сега са останали само слаби следи), единствено само гоненията са довели дотам, гоненията са го породили, религиозните, средновековните и по-ранните, затова status in statu се ражда единствено от чувство за самосъхранение. А пък доколкото продължава, особено в Русия, то е, защото правата на евреите все още не са равни с тия на коренното население. Само ми се струва, че дори и да изравним правата на евреите, те за нищо на света не биха се отказали от своя status in statu. И дори: не може да се приписва status in statu само на гоненията и на чувството за самосъхранение. Не би им стигнала упоритост за самосъхраняване цели четирийсет века, би им омръзнало да се пазят толкова време. Дори най-силните световни цивилизации не са изкарвали и половината от четирийсет века и са губили политическата си сила и племенния си образ. Основната причина в случая не е самосъхранението, а определена идея, движеща и увличаща, нещо толкова глобално и дълбоко, че може би човечеството още не е в състояние да се произнесе окончателно, както вече казах по-горе. Че явлението има предимно религиозен характер - това поне е несъмнено. Че някакво провидение под името на някогашния първоначален Йехова, със свой идеал и свой обет, продължава да води своя народ към твърда цел - това е ясно. Пък и не може - повтарям - дори да си представим евреина без бог, нещо повече, аз лично не вярвам дори на образованите евреи, че са безбожници: те всички са еднакви в дълбоката си същност и бог знае какво може да очаква светът от образованите евреи! Още като дете бях чел и слушал за евреите легендата, че още чакали непоколебимо своя месия - всички, от най-нищожния чифут до най-висшите и учени между тях, философи и кабалисти равини, и всички вярват, че месията отново ще ги събере в Ерусалим и мечът му ще събори всички народи в краката им; та затова евреите, поне повечето от тях, предпочитат самодейна професия - търговията със злато, най-многото и обработката му, че като се яви месията, да не треперят за имот в чуждите земи, ами всичката им собственост да си е у тях във вид на злато и скъпоценни камъни, за да могат по-удобно да си ги отнесат, когато

 

Ще светне, ще грейне денница, ще вдигнем тимпани, цевници,

сребро и имот, и светиня - към стария дом Палестина.

 

Всичко това, повтарям, съм го чувал като легенда, обаче вярвам, че това е същността на нещата, има едно неудържимо инстинктивно влечение сред огромната маса евреи. Но за да се запази тази същност, необходимо е, разбира се, да се спазва най-строго status in statu, И той се спазва. Следователно не само гоненията са били и продължават да бъдат причина за него, а има и друга идея.

Ако пък съществува наистина тоя особен, вътрешен строг ред у евреите, който ги свързва в една обособена цялост, тогава почти е възможно да се замислим по въпроса за абсолютното равенство във всяко едно отношение на техните права с правата на коренното население. От само себе си е ясно, че всичко, което се изисква от хуманността и справедливостта, човечността и християнския закон - всичко това трябва да бъде направено за евреите. Но ако те във въоръжението на своя ред и своята обособеност, на своята племенна и религиозна самостоятелност, на своите правила и принципи, абсолютно противоположни на оная идея, по която поне досега се е развивала цяла Европа, поискат пълно равенство на всички възможни права с коренното население - дали няма по тоя начин да получат вече нещо повече, нещо отгоре, нещо дори доминиращо спрямо самото коренно население? Веднага ще ми посочат към другите малцинства: ето те притежават равни или почти равни права, а пък евреите имат най-малко права от всички инородци и то е, защото се страхуват от нас, евреите, сякаш ние сме най-вредните от всички. А с какво всъщност е вреден евреинът? Ако и да притежава еврейският народ някои лоши качества, то е само защото за тях спомага самият руски народ поради собственото си руско невежество, поради своята необразованост, поради неспособността си за самостоятелност, поради слабото си икономическо развитие. Сиреч руският народ сам си търси посредника, ръководителя, икономическия опекун, кредитора, сам си го вика и сам му се отдава. А вижте пък в Европа: там народите са силни и духовно самостоятелни, със силно национално развитие, със стари навици за труд и о умение да се трудят - и там не ги е страх да дадат права на, евреите! Да сте чували във Франция нещо за вредата от status in statu на тамошните евреи?

Разсъждението, както се вижда, е достатъчно силно, обаче преди всичко тук ми се привижда една малка забележка в скоби, а именно: Това значи, че евреите се чувствуват добре там, където народът е все още невеж или несвободен, или икономически слаборазвит - ето къде си живеят живота те. И вместо със своето влияние да повдигне образователното ниво, да задълбочи знанията, да насади икономически способности у коренното население, евреинът, където се е заселвал, само още повече е унижавал и развращавал народа, там човечеството още повече е залязвало, все по-ниско е падало равнището на образованието, все по-широко се е разпространявала отвратителната, безизходната, безчовечната бедност, а заедно с нея и отчаянието. Попитайте из нашите гранични области коренното население: какво крепи евреина и какво го е крепило толкова векове наред? Отговорът ще бъде единогласен: жестокостта; през всички тия векове го е тласкала напред само жестокостта му към нас и само жаждата му за нашата кръв и пот. И наистина цялата дейност на евреите в тия зони е насочена към това - да поставят коренното население в колкото може по-безизходна зависимост от тях, използувайки местните закони. О, тук те винаги са намирали възможността да ползуват правата и законите. Те винаги са умеели да се сдружават с тоя, от когото зависи народът, и поне затова не би трябвало да роптаят срещу нищожните си права в сравнение с коренното население. Те са ги получавали предостатъчно, тия права над коренното население. Какво е ставало в течение на десетилетия и столетия с руския народ там, където са се заселвали евреи - за това свидетелствува историята на нашите руски покрайнини. Е? Посочете ми някое друго племе руски инородци, които да могат да се сравнят с евреите по своето ужасно влияние? Няма да намерите такова: в това отношение евреинът запазва цялата си оригиналност в сравнение с другите руски инородци, а причина за това е, разбира се, неговият status in statu, от чиято същност лъха именно тая безмилостност към всичко, което не е еврейско, това неуважение към всеки друг род и племе и към всяко човешко същество, което не е еврейско. И нима може да служи за оправдание това, че ето на, народите от Западна Европа не са позволили да им надвият и следователно руският народ сам си е виновен? Значи щом като руският народ в покрайнините на Русия се е оказал по-слаб от европейските народи (и то единствено вследствие жестоките вековни политически обстоятелства), той трябва да бъде окончателно смазан от експлоатацията, вместо да му се помогне?

Що се отнася до Европа, например Франция, то и там status in statu  едва ли е бил толкова безвреден. Разбира се, християнството и християнската идея там са в упадък не по вина на евреите, а по своя собствена вина, въпреки това не може да не забележим и в Европа силното надмощие на евреите, заменили много от старите идеи със свои. О, разбира се, човек винаги и във всички времена е бил склонен да вижда и да възприема свободата само като осигуряване на своето битие от събраните с всички сили и натрупаните с всякакви средства пари. Но никога досега тия стремежи не са били издигани толкова откровено и поучително като висш принцип, както през нашия деветнайсети век. Всеки за себе си и само за себе си и хората общуват помежду си пак само за себе си - такъв е нравственият принцип на повечето днешни хора - и тия хора дори не са и зли, напротив, те се трудят, не убиват, не крадат. Докато жестокостта към низшите маси, упадъка на братството, експлоатацията на бедните от богатите - да, разбира се, имало го е и преди, и винаги, но все пак не е било издигано до степен на висша правда и поука, било е осъждано от християнството, а днес, напротив, се провъзгласява за добродетел. Значи все пак ненапразно и там евреите царят по борсите, ненапразно те движат капиталите, ненапразно те са властелини на кредита и ненапразно, ще го повторя пак, са властелини и на цялата международна политика; и какво ни очаква, евреите, разбира се, го знаят: наближава тяхното царство, пълното им царство! Явно се задава тържеството на идеи, пред които креят чувства като човеколюбие, жажда за истина, християнските, националните чувства и дори чувството за  суверенна гордост на  европейските народи. За сметка на това настъпва материализмът, сляпата, хищническа жажда за лично материално осигуряване, жаждата за лично натрупване на пари с всички средства - това е, което се признава днес за висша цел, за проява на разум, за свобода - вместо християнската идея за спасение единствено чрез най-тясно нравствено и братско човешко единение. Ще ми кажат (през смях), че това съвсем не е дошло от евреите. Зная, не е само от евреите, но щом като евреите окончателно възтържествуваха и процъфтяха в Европа точно по времето, когато там възтържествуваха тия нови начала, та чак и до провъзгласяването им за нравствен принцип, не можем да не заключим, че тук и евреите са оказали  някакво  влияние.  Нашите опоненти  сочат,  че евреите, напротив, са бедни, дори повсеместно бедни, а в Русия особено, че богата е само еврейската върхушка, банкерите и царете на борсата, а пък едва ли не девет десети от всички останали евреи са буквално просяци, трепят се за парчето хляб, посредничат за мизерни комисиони, търсят откъде да намерят пари, за да преживеят. Да, изглежда, че това е истина, но какво значи тя? Не означава ли, че в самия труд на евреите (тоест най-малкото на огромното им мнозинство), в самата им експлоатация има нещо неправилно, ненормално, нещо неестествено, което само носи в себе си и наказанието. Евреинът предлага посредничество, търгува с чужд труд! Но сега засега това нищо не променя; за сметка на всичко това еврейската върхушка все по-твърдо и непоклатимо се възцарява над света и се стреми да му даде своя облик и своята същност. Евреите непрекъснато викат, 'че и, между тях все пак имало добри хора. О, боже! Та нима за това говорим? Че ние съвсем не говорим за добри или лоши хора. Ами между ония няма ли добри хора? Да не би покойният парижки Джеймс Ротшилд да е бил лош човек? Ние говорим за целостта, за идеята, говорим за юдейството и за юдейската идея, плъзнала по света на мястото на несполучилото християнство...

 

IV. НО ДА  ЖИВЕЕ БРАТСТВОТО!

 

Но какво говоря аз и защо? Да не би да съм враг на евреите? Нима е истина, както ми пише една, не се съмнявам, благородна и образована еврейска девойка (това личи и от писмото й, и от искрените, горещи чувства в това писмо) нима и аз, според нейните думи, съм враг на това злочесто" племе, върху което съм се нахвърлял при всеки удобен случай. Вашето презрение към чифутското племе, което не мисли за нищо освен за себе си и т. н., и т. н.", е очебийно Не, аз въставам против тая очевидност, аз оспорвам и самия тоя факт. Напротив, аз твърдя именно, че всичко, което изискват хуманността и справедливостта, човечността и християнският закон всичко това трябва да бъде направено за евреите". Още преди написах тия думи, но сега ще добавя към тях и това, че въпреки всички изказани от мен съображения аз все пак твърдо настоявам за пълното разширяване на правата на евреите във формалното законодателство и доколкото това е възможно, за пълното равенство на правата им с правата на коренното население. (Нота бене, макар че може би вотделни случаи те и сега имат повече права или, по-право, възможности да ги използуват от самото коренно население.) Наистина тук веднага ми идва наум една такава фантазия, например: ами ако изведнъж някак си и от нещо се разклати нашата селска община, която пази бедния коренен мужик от толкова беди - ами ако веднага към тоя освободен мужик, на когото толкова липсва опит, умение да противостои пред съблазънта и за когото именно затуй толкова се е грижила общината, се втурне цялата еврейска пасмина - какво да го усукваме! - това ще е краят му: цялата му сила, цялото му имане ще премине още на следния ден в ръцете на евреите и ще настанат времена, с които не би могло да се сравнява не само крепостничеството, но дори и татарското робство.

Но въпреки тия фантазии и всичко, което писах по-горе, аз все пак държа на пълното и окончателно изравняване на правата, защото такъв е Христовият закон, такъв е християнският принцип. Но след като това е така, за какво тогава съм изписал толкова страници и какво съм искал да кажа с тях, щом като сега тъй си противореча? Точно там е работата, че никак не си противореча и че от руска, от местна страна не съществуват, а и аз не виждам препятствия за разширяването на правата на евреите, за сметка на това пък твърдя, че тия препятствия се коренят сред евреите несравнимо по-дълбоко, отколкото сред русите и че ако до ден днешен не е създадено онова, към което се стремим с цялото си сърце, то русинът е виновен в това много по-малко от самия евреин. Подобно на това, където показах простосмъртния евреин, който не желаеше да общува и да се храни заедно с русите, а те не му се сърдеха и не му отмъщаваха за това, напротив, изцяло го разбраха и простиха, казвайки: Така е, защото вярата му е такава - та подобно на това, на тоя простосмъртен евреин ние доста често виждаме и у интелигентния евреин същото безмерно и високомерно предубеждение. О, да, те крещят, че обичат руския народ; един от тях дори ми писа, че той именно скърбял за това, че руският народ нямал своя религия и не разбирал нищо от християнство. Това е вече прекалено силно изказване за евреин и поражда единствено въпроса: какво точно разбира от християнство въпросният високообразован евреин? Но самомнението и високомерието са едни от най-тежките за нас, русите, свойства на еврейския характер. Кой от двамата - русинът или евреинът - е по-малко способен да разбере другия? Кълна се, склонен съм да оправдая по-скоро русина: у него поне няма (с положителност няма!) религиозна ненавист към евреина. Ами другите предубеждения, къде, у кого са повече? Ето на, евреите викат, че са били толкова векове потискани и преследвани, потискани и преследвани са и днес, та русите трябвало поне това да вземат предвид, когато съдят за техния еврейски характер. Добре де, вземаме го предвид и можем да го докажем; интелигентните слоеве от руския народ неведнъж са издигали глас за евреите. А самите евреи: давали ли са си сметка и дават ли си я сега, когато се оплакват и обвиняват русите, колко векове на потисничество и гонения е изживял самият руски народ? Нима може да се твърди, че руският народ в своята история е понесъл по-малко злини и беди, отколкото евреите - където и да било. И нима може да се твърди, че не е евреинът, който тъй често се е обединявал с неговите гонители, откупувал е от тях руския народ и сам се е превръщал в негов гонител? Та това се е случвало, било е, това е история, исторически факт, никога обаче не сме чували еврейският народ да се разкайва за това - той продължава да обвинява руския народ, задето не го обичал достатъчно.

Но амин, амин! Да има пълно и духовно единение на племената и никаква разлика в правата им! А за целта преди всичко умолявам своите опоненти и кореспонденти евреи да станат за разлика от сега по-снизходителни и по-справедливи към нас, русите. Ако тяхното високомерие, ако скръбното отвращение на евреите към руския род е само предубеждение, исторически налеп, а не се крие в някакви много по-дълбоки тайни на техния строй и закон - нека всичко това час по-скоро да се разпръсне и нека се слеем в един дух, в пълно братство, в името на взаимната помощ, и великото дело да служим на нашата земя, на нашата държава и отечество. Нека смекчим взаимните обвинения, нека изчезне постоянната екзалтация на тия обвинения, която пречи на ясното възприемане на нещата. За руския народ може да се гарантира: о, той ще приеме и най-пълното братство с евреина въпреки верските различия, с пълното уважение към историческия факт на това различие, но все пак за братството, за пълното братство е необходимо братство от двете страни. Нека евреинът и сам ни покаже щогоде братски чувства, за да ни насърчи. Зная, че сред еврейския народ и днес можем да посочим мнозина, търсещи и жадуващи да премахнат неразбирателствата, това са човеколюбиви хора и аз не бих го премълчал, скривайки истината. Именно за да не униват и да не падат духом тия полезни и човеколюбиви хора, за да намаля техните предубеждения и да им облекча по тоя начин началото, бих настоявал за пълно разширяване на правата на еврейското племе, поне доколкото е възможно, доколкото  еврейският народ сам докаже своята способност да приеме и се възползува от тия права, без да наврежда на коренното население. Дори би могло да им се отстъпи предварително, да се направят и още крачки от руска страна.. . Въпросът е само дали ще постигнат много тия нови, прекрасни хора измежду евреите и доколко те самите са способни за новото и прекрасно дело на истинското братско единство с хора, чужди за тях по вяра и кръв.

 


 

[1] За и против (лат.)

[2] Държава в държаната (лат.).