Какво накара Хитлера

да вдигне знамето

против

Световното еврейство и масоните?

 

Съдържание:

 

Знамето на борбата е по-силно от златото

„Творчеството на еврейството”

Работата на евреите след разпръсването им

Стремеж за създаване на световен еврейски център

Разрушение на религията и морала         

Болшевизмът под покровителството на еврейството

Дейността на еврейските общини в Германия

Древната еврейска теория за завземането на властта над целия свят

Влиянието на борсата

Заключение

 

 

Знамето на борбата е по-силно от златото

 

В течение на цялата история на последните векове, мнозина велики писатели са се мъчили да предупредят човечеството за задачите на световното еврейство, което носи опасност за всички народи.

Едни от тях предупреждават всички народи да се пазят от еврейската раса, която живее за сметка на другите и развива лихварството и мошеничеството, други дават поразително разяснение на еврейски и масонски заговори, а Достоевски, като ясновидец, ярко охарактеризира опасността, която застрашава отечеството от страна на еврейството...

Но правдивите и живи думи за еврейството, разхвърлени из маса литературни и други научни произведения са заглъхнали и са се забравили: силата на златото е по-могъща от разумната мисъл!

Миналата велика война и последвалите я тежки години на изпитание, още веднъж подчертаха победата на Израиля, купена с потоците кръв и сълзи на другите нации. След тази световна кланица, предизвикана от юдомасоните, всички капитали преминаха в еврейски ръце и всички държави се намериха във властта на върховния еврейски кагал, който невидимо си играеше с тях, като с шахматни фигури.

Тъжна икономическа криза легна като тежко бреме върху цялото човечество, а живеещите сред тази криза евреи не я чувствуваха, напротив, те със светкавична бързина увеличаваха състоянията си. Всички християнски богатства постепенно ставаха тяхна собственост.

Юда беше готов вече тържествено да отпразнува пълната си победа над християнския свят, но на хоризонта на най-новата история се появи друг ясновидец, Адолф Хитлер, който не само разбра застрашаващата опасност от страна на юдомасонството, но и издигна свещеното знаме на борбата, което се превърна в огнен меч и излезе по-силно от всичкото злато. Той ще унищожи из основи поглъщащата всичко - еврейска хидра.

 

„Творчеството на еврейството”

 

Ционистът Александър Шюлер в книгата си „Расовото дворянство на евреите” им приписва заслуги в областта на първостроителството на човешката култура, но достатъчно е да се обърнем към миналото, за да видим, че еврейството, никога не е имало собствена култура, а я е заимствувало от другите народи.

Дори древноеврейската азбука не е собствено изобретение на Израиля. Доказано и установено е, че евреите отначало са ползвали вавилонския клинопис, а после си приели от арийските филистимляни егейското писане на буквите, от които съставили финикийската и еврейската азбука.

Расовата сила на евреите от самата им поява на земята се е развивала чрез присвоявания, хитрост и измама. Смятайки се за „Божи избраници”, те винаги са се стремили да бъдат господари на положението, над всички народи, и затова всичко създадено от другите трябва да принадлежи само на тях!

Народите, които населявали Палестина, напредвали с културните си изобретения. И това станало причина евреите да изберат нея за център на своя заседнал живот, като а зарекат земя, дадена им във владение от самия Бог.

За да разберем първо строителството на културния живот, трябва да се запознаем, макар и накратко с историческия развой на населението на предишната турска провинция Суристан, в която са влизали Сирия, Палестина, Халеб, Дамаск, Либман (Ливан) и Ел-Кокс (Йерусалим). Тази провинция е носела имената на религиозните секти, които се обединявали под общото име феллахи (земеделци).

Към тях принадлежат сирийските планинци маронити (християни), мюсюлманите - митевили, носари, измалати и друзи.

Коренното население на Сирия и библейския Ханаан преди появата на евреите там, се състояло от хети. Евреите били скитническо племе, а хетите тогава били толкова културни, че имали дори свои фамилни гробници и предлагали на Авраам да погребе Сара в една от най-хубавите (Битие 23, 6).

Още 2500 години преди Рождество Христово Мала-Азия била център на културата на хетите и най-древното огнище на цивилизацията, от което черпели всички народи от Черноморския басейн.

В 1469 година преди Рождество Христово Тутмос III вече бил в дипломатически връзки с „великия хет Дамалиас, когото гърците преименували Тантал”.

Ако се съди по таблиците, намерени от Виклер в Бигази-Хеви, езикът на хетите бил от рода на иранските езици, а религията им се състояла от арийски елементи.

Филистимците били индоевропейски народ, играл в историята голяма роля преди появата на евреите.

Според библията те се наричали „палестим” и от там произлязло името „Палестина”.

Хетите, амореите и филистимците положили в Палестина главните основи на културата, станала плячка на евреите.

Първата поява на евреите в Ханаан трябва да се различава от втората. По него време главното имущество на народа бил добитъкът, и само скотовъдството давало достатъчно средства за съществуване, затова евреите, които се заселили в „обетованата земя” били овчари и скитници. Докато живели в Палестина, те били по-добре от законните господари на страната, понеже стадата постепенно станали тяхна собственост.

Евреите проникнали в Ханаан от другия бряг на река, Ефрат и се нарекли „ибрим”, което значи евреи, т. е. „хора от отвъдния бряг, чужденци”.

Хетите наричали Авраам княз Божи (Битие 23,6)..

Това дава основание да се твърди, че те не били вече езичници, а знаели истинския Бог и му се покланяли.

След кратко престояване в Египет, където живели 430 години, евреите ограбили египтяните и отнесли оттам всичко: инструменти, земеделски оръдия, добитък и всички домакински принадлежности. Един милионен народ би могъл да се спре на кое да е място и да си създаде условия, пригодни за продължителен живот. Но за това трябвало да се секат и чистят гори, да се копаят канали за напояване на полята и за пресушаване на блатата; трябвало да се положи много труд; за да се ползват в последствие от резултатите му, а евреите не били свикнали на такова нещо, те търсили нещо готово.

Втората им поява в Палестина вече била като завоеватели, които заграбили всички богатства в ръцете си. Исус Навин заповядал да се изтребва всичко живо, а златото, среброто, добитъкът, едър и дребен, да се ограбва и да се дава в дома на националния Бог Израилев Кн. Иис. Изд., гл. VI, VIII, Х и XI),

Хивейците, иефусеите, които дали името на Йерусалим, и другите племена на Ханаан се слели с придошлото население и оставили само незначителни следи в Обетованата земя.

При предварителното си влизане в „Обетованата земя”, евреите правели най-грижливо стратегическо и икономическо разузнаване, а именно: какви хора живеят там, силни ли са или слаби във военното дело, колко са, плодородна ли е земята, какви и колко градове има, има ли градини, овощни градини, каква е растителността, имали много лозя и добитък и т. н.

Когато земята се оказвала интересна, евреите нахлували там с хитрост, вземали оръжие, избивали местните мирни жители и ограбвали всичко и го предавали в житницата на „националния Бог на Израиля”...

По този начин синовете на Израиля, заграбили чуждата земя с всичките й богатства й културни ценности, станали господари на положението и от този момент евреите изплували на повърхността на историческата сцена, като самостоятелен народ-повелител...

Унищожили законните господари на страната, евреите станали щастливи наследници на културните си предшественици хетите, като им отнели не само писмените знаци и изкуството, но и основите на държавните и религиозни схващания.

Не е изключена възможността воденето на вехтото историческо записване от сътворението на света да принадлежи на хетите, като създатели на културата и цивилизацията. Но евреите са я преправили за своя сметка, като са използували готовия материал като му придали тенденциозен характер за Богоизбрания Израил, като единствен народ, заслужил любовта на Бога.

От този период еврейската история започнала особено да се отличава с прояви у Израиля на жажда за заграбване на чужди владения и установяване върху чуждите народности на своето сурово господство.

 

Работата на евреите след разпръсването им

 

След разпадането на еврейското царство и разпръсването на евреите по всички краища на света, Сирия станала проводник на елинската и християнската култура на Близкия изток.

А евреите, понеже нямали нито собствена територия, нито собствена армия, стремглаво се нахвърлили да смучат от чуждия държавен организъм и понеже все пак се смятали за богоизбран народ, започнали да подриват устоите на държавите по цялото земно кълбо. Техният фанатизъм оставя дълбоки следи на злодеяние и опустошение и в сегашна Съветска Русия.

Малката група евреи, добре споена от общата кръв, религия и национални очаквания, бързо завладява всички сфери на живота на другите народи под всевъзможни скрити политически предлози. В техни ръце систематически преминава търговията, банките и политиката. Еврейството добива поразително могъщество, благодарение на извънредно изкусни комбинации и онези тайни, които са известни само на малък „кръг от избраници”.

Сред международното еврейство и неговите, верни слуги - масонството и болшевизма - се кове политика на безкрайно коварство, зверство, безбожие, егоизъм, цинизъм и користолюбие. Всичко това става в насоки, необходими на юдомасонството.

Влиянието на еврейството в Англия се е разраснало безкрайно много. Английският крал е. само официално владетел, но не управлява страната: Британската империя се управлява от еврейския върховен Кагал. „Кралят е ваш, но страната е наша - такава е волята на Израиля!” - цинично казват евреите.

И тъй, масонът, евреинът, комунистът и англичанинът -всички наравно служат на своето еврейско дело. „В края на 17 век, казва евреинът Дармайстер, еврейският интернационал реши да създаде нов организъм, който да му облекчи постепенното завладяване на света. Този нов организъм беше франкмасонството”.

От тогава еврейството се разраства в страшна световна сила, пред която са треперели дори велики държави. По този начин Световният еврейски съюз е поставил под свой контрол целия свят, а невидимото еврейско правителство е поставило под Кабала цялото човечество. Освен масонството, евреите имат на разположение още две други страшни сили; златото и червения терор на комунизма. Ето защо обявеният свещен поход на Хитлер има особено световно историческо значение.

 

Стремеж за създаване на световен еврейски център

 

След осем вековно самостоятелно съществуване арабите започват да създават в Палестина самостоятелна култура. Тогава пак се явяват евреите, вече за трети път. Елинизирани, въоръжени напълно със знания и съвременна техника, с благословията на Обществото на Народите и под защитата на английските щитове със свойственото си нахалство те лишават арабите от възможността да развиват културно-политическия си живот, нравите и обичаите си.

Страниците от еврейската история винаги са се отличавали с потоци човешка кръв. Евреите са първите изобретатели на революционните движения и междуособици. Чувството на завист не престава да тика евреина към завладяване на чуждото. Културата на сирийците на изток стояла над културата на другите народи и евреинът Мадаим вдигнал първото в историята въоръжено въстание против сирийското правителство и неговата разбойническа шайка била наречена „бунт”.

Постепенно подмолната организация „бунт” се превърнала във военна сила, като завладяла сирийската култура и всички богатства.

За повече от два века преди Рождество Христово у евреите пак се пробудил острият инстинкт за заграбване на чуждото и развилият се „бунт” създал еврейско царство под водителството на княз Самсон Макаби, който сметнал за свой пръв дълг да даде заповед за избиването на цялата сирийска интелигенция, а работните маси да зароби.

Еврейските вождове Филон и Флавий си присвоили готовите културни материали и приписали на еврейската нация най-висока заслуга за научните постижения на Изтока.

Бунтът” скоро бил преименуван от Макаби на гвардия и изпълнявал същите функции като ГПУ в Русия.

Постепенното прегрупиране на тази гвардия се нарекло „Макабисти” и е достигнало и до наши дни.

Ето защо евреинът Алберт Варсано на конгреса на макабистите в 1930 година в София тържествено заяви, че организацията „Макаби” е кадър на световна власт, която се подготвя във всички страни на Европа за активно участие в строителството на страната на Израиля.

Тя вече е започнала грандиозния си поход срещу онези, които досега са ограничавали правата на световното еврейство”, крещеше на конгреса Варсано. „за създаването на командно огнище. Нейното развитие в Светска Русия, възможността й в дадения политически момент дава желания резултат на фронта на световното еврейство. Макаби са готови във всяко време да мобилизират всичките си сили за активна борба в световен мащаб и е светла страница за цялото разпръснато еврейство!..”

Д-р Калев от Франция е изпратил телеграма на конгреса на „Макаби”, в която пише: „Виждам, как едно грамадно бяло-синьо знаме вече се вее над целия свят”, а д-р Рималовски каза: „Макаби е призван да освежи самосъзнанието на еврейския народ и да му даде последния тласък да поведе енергична работа за целите на завоюване световното господство над всички народи!...”

Достойно е за внимание това, че софийската столична преса не отбеляза нито един от виковете на еврейските оратори, отправени по адрес на целия християнски свят. Логично е да се направи само едно заключение от тези факти: „Вестниците на целия свят са наши вестници!” - Така се казва във втория протокол на ционските мъдреци.

Либерализмът на XX век и свързаният с него демократизъм в центъра на обществения процес са поставили еврейството на известна висота... На развитието на „избраните” и на запазването техните стремежи се подчинява цялото устройство на либерално-демократическите държави.

Но понеже световното еврейство е елемент, който руши духовните и материални ценности на цялото не еврейско човечество, „либералният” демократизъм се лишава от идеалната си издръжка и става неспособен да разреши основните задачи на съвременността.

Социалистическата идея, която обещаваше да задоволи материалните нужди на човека, се намери в същото жалко положение в задънена улица.

Понеже либерално-социалистическата идеология е разбита от опита на преживявания икономически и политически период, необходимо е да се спрем на друга идеология - националсоциалистическата, която ще изведе цялото човечество на нов път на обновяване в ореола на нравствено благородство и политическо величие, Само националсоциалистическата идеология ще бъде способна да възстанови света и справедливостта и няма да допусне човечеството до нови войни и нови кланета.

В името на националния идеал и неговата висока ценност всички сили на нееврейския народ трябва да са проникнали от съзнанието за дълг пред религията си и да се присъединят към общия фронт на съзнателното националсоциалистическо движение за водене на енергична и решителна борба с юдомасонския болшевизъм, защото юдейството с всички измислени от него социалистически течения представлява само един злокачествен цирей върху живото тяло на цялото човечество! Няма нищо чудно, че в чувствителната и прозорлива душа на Великия Вожд и патриот Хитлер се е задвижила змията на омразата към еврейството и неговия авангард-масонството!

Евреите и масоните смятат, че всяка „политическа свобода е само идея, а не факт. Трябва да умее човек да приложи тази идея, когато е необходимо. С идейната примамка да се привлекат народните маси и сили към собствената партия, ако тя е намислила да сломи друга, която е на власт. Тази задача се облекчава, ако противникът се зарази от идеята за свободата, тъй наречения либерализъм. Разпуснатите юзди на управлението се поемат и прибират от опитна ръка, понеже сляпата сила на народа не може да бъде без ръководител и новата власт само ще заеме мястото на старата ... „Ние не трябва да се спираме пред подкупа, измамата и предателството, когато те ще послужат за постигане на нашата цел” (Евр. пр. 1.).

И наистина, какво даде на Русия свободата, която така усилено проповядваха „либералите демократи”. Никой не я почувства след преврата, защото, тази „Идея, а не факт” бе умело използвана от ръководителите евреи и масони. Те твърдо помнеха, че в Русия има литература, която може да породи в съзнанието на измамения народ недоверие към „Проповедниците” на „свободата”, „равенство” и „братство”, затова след заграбването на властта от болшевиките евреите заповядаха на изпълнителния комитет, съставен в повечето случаи от отчаяни пияници, углавни престъпници и скитници, незабавно да се направи обиск из всички книжарски магазини, за да се вземате книгите, които изобличават задкулисните работи на евреите и масоните. У когото се намерело такива книги, биваше разстрелван още на мястото. Обиските се ръководеха от членовете на „Б'най-Б'рит”, които бяха главните ръководители във всички болшевишки комисариати. Те са знаяли, че тези книги ще разкрият тайните им и ще известят на цял свят опасността, която готви еврейството.

Евреите са само тъма и зло, а по неотменяем закон светлината е по-силна от тъмата. Колкото и да е слаб източникът на светлина, все пак той се вижда в мрака на тъмата. Значи светлината побеждава тъмата!

А понеже националсоциализмът високо носи факела на светлите идеи, цялата тъмна мъгла, паднала над човечеството, ще се разпръсне от неговите ярки лъчи. Набелязаните жертви на юдеизма Германия и Русия, както признаха самите ционски мъдреци, бяха едни от най-силните противници на еврейските стремежи.

Главната цел на световното еврейство е да посее раздор между тези две могъщи държави и да създаде смут сред тъмните маси, които ще успеят да разрушат държавните устои.

Революционната глутница, извършила преврата най-напред в Русия, а после и в Германия, не беше от организираните народни маси, а от обществените отпадъци на безнравствения елемент, който беше само силно оръдие в еврейските ръце.

Главни ръководители на революционното движение бяха евреите, които пуснаха в ход всичката си специфична еврейска ловкост и лукавство, за да увлекат със себе си необмислената, тъпа и тъмна тълпа.

Евреите дълги години са готвили разрушението и са се мъчили да го съгласуват с някоя война. Всички опити за революционно движение в мирна обстановка са оставали без успех, но до известна степен са оставяли следи на брожение и са разпалвали страстите на заблудените, маси.

Правителството знаеше това и доколкото беше възможно противопоставяше разни начини за предотвратяване на безумната революция. Виждаха това и вещите очи на ясновидеца Достоевски, и само руската демократизирана интелигенция не го виждаше, а между това сведения за заплашващото нещастие идеха от всички страни.

В Петербург имаше един банкер евреин, (Розенберг, масон от една от най-висшите степени. След излизането си от масонската ложа, той заяви, че масонството е една от главните спомагателни организации на еврейския върховен Кагал.

В едно от заседанията на масонската ложа Розенберг се отказал от по-нататъшна организационна солидарност с бившите си съучастници. На това заседание се решавал въпросът за съдбата на Русия. Негов председател бил евреинът Гершуни, един от главните деятели на руската революционна партия.

На това заседание всички членове единодушно решили веднага да пристъпят към окончателна ликвидация на руската държавност. За това най-напред било решено да бъде убит царят и неговите висши сановници.

Това убийство било определено да стане на Богоявленския парад, където според тях било по-лесно да бъдат унищожени всички управници в Русия начело с царя и негово-. то семейство. Това тайно варварско нареждане събудило съвестта дори на евреина Розенберг, и той понеже не бил съгласен с това коварно решение, напуснал веднага масонската ложа. Остър вътрешен завой изменил вътрешните му възгледи и мисли. Той бил евреин, но съзнателността му заговорила у него с негодуващия глас на протеста. С поведението си той подписал смъртната си присъда.

В 1906 г. на Богоявленския парад, във време на водосвет, когато император Николай II с цялата царска фамилия и висшите сановници стоеше на площада до река Нева, пролетя тежък артилерийски снаряд, който за щастие не попадна в целта, набелязана от масоните-евреи.

От това нечувано произшествие в историята на руския придворен живот бе развълнувана цяла Русия. Същия ден у Розенберг бил на гости един негов приятел, на когото той няколко пъти повторил;

Ето ... ето ... започва се! Вие не знаете, нямате и представа, какво зло се носи във въздуха, колко престъпни деяния се готвят из целия свят... Нещастният цар! Нещастна Русия!...”

На другия ден в жилището на Розенберг се явил елегантен млад евреин с молба да му намери място като счетоводител. На раздяла с Розенберг, младият евреин уж случайно направил с пръста си на ръката на Розенберг една незначителна драскотина, която докарала смъртта му. Драскотината била направена с отровен пръстен, по нареждане на масонската ложа.

Преди смъртта си Розенберг пожелал да бъде покръстен от православен свещеник. При предсмъртната си изповед Розенберг разказал на свещеника цялата тайна на петербургската масонска ложа, която издала нареждането за разрушението на Русия и за поробването на народа й.

Ролята на евреите в историята на руското революционно движение се отличава с жестоки зверства в терористични гонения на длъжностни лица от висш административен ранг.

От значение беше и обстоятелството, че заблудените елементи и работните маси поддържаха еврейското движение с непосредственото си участие в терористични актове, без да си дават сметка, че със собствените си сили те превръщаха родината си в еврейска държава.

Всички, които се стремяха към завладяване на държавното управление върху началата на еврейската диктатура, не разбираха, че не бива да се отнасят с пренебрежение към устоите на своята национална самобитност. На това неразбиране се дължи трагедията на тежкото икономическо и политическо преживяване, по милостта на отцепилите се от родната почва и заблудени в мъглите на отвлечените теории на „либерално-демократическите партии”. Подмолно се раждат тези чакали, и помагат на Юда да върши кървавото си дело.

Предвид цялата тази застрашаваща опасност, Хитлер с решителния си исторически акт направи остър завой в световната политика, почивала досега на тъмните еврейски комбинации в страната на националното възраждане на всички народи.

Такова преустройство на нещата се видя на юдомасоните извънредно страшно, защото обаянието и популярността на Великия Вожд на немския народ Адолф Хитлер се е издигнало на недостижима висота: Страхувайки се да не загубят почва под краката си, масоните по примера на предишните си тъмни интриги с посредничеството на представителя си масона Чемберлейн предизвикаха наново кръвопролитна война. Но този път техните сметки не се оправдаха: вместо да удържат наново победа над Германия, немската войска победоносно измива от лицето на земята целия лъжлив юдодемократически строй.

Ако си припомним политическата обстановка, при която се започна миналата световна война в 1914 г. ще дойдем до заключението, че евреите, като главни инициатори на лявото движение, са знаели, че само една война ще облекчи тяхната революционна подготовка,. Затова и Чърчил неведнъж в речите си повтаря, че победата може да бъде на страната на Англия само с помощта на революцията. Той прави сметките си, че войната ще отвлече най-добрите сили на страната и ще предизвика недоволството на най-бедните класи.

Но измъчилата се политическа обстановка при сегашната война внесе във вътрешния живот на всички национално-мислещи държави успокоителна хармония, макар че евреите навсякъде вършат силна безцеремонна и разрушителна подмолна работа. Опитите да се отрови обществено­то мнение и да се дискредитира дейността на Хитлер с помощта на подкупената либерално демократическа преса не се увенча с успех.

Във време на войната в 1914 г. световното еврейство се нахвърли с всички сили върху Русия. Късогледството на руското правителство спомогна за проникването на евреите в опората на руската държавност - в армията. Както е известно, доставката на фронта на провизии и други продоволствени предмети се вършеше от доставчици-евреи. Тези господа систематически снабдяваха армията с агитационна литература с противодържавен характер. Тази имен-.но литература подготви армията за революционното движение.

В същото време евреите водеха усилена пропаганда и сред работните маси. Смутът постепенно се разрастваше и затова, че подкупени от еврейството безпринципни журналисти всеки ден нападаха държавния административен персонал и първия министър - Щюрмер. Неговото немско име използуваха с голям успех и депутатите от Държавната дума - господата Милюков, Гуков, Ахендзе, Чхенкели и други масони. Те говореха: „Ето! С нас воюват немците, а царят назначи за глава на правителството си немец. Нищо чудно, че немците ни бият. Царицата е немкиня, и затова цяла Русия се управлява от немци.” В настоящата война в управляващия апарат на СССР няма нито един немец! Ала историята също не е чувала такова катастрофално поражение, каквото нанасят немците на червената армия.

На 1 септември 1916 г. Милюков на едно Заседание на Държавната Дума в речта си обвини императрицата в шпионаж. Тази обида на върховната власт възмути някои членове на Думата, които заобиколиха английския масонски емисар Милюков и с негодувание казаха: „Как можахте, Павел Николаевич, да говорите за някакви си документи, които нямате и не можете да имате? Всичко което се говори за императрицата, е зла лъжа и вие също тъй добре го знаете, както и ние. Как тогава се обърна езикът ви да произнесете такава лъжа?”

На това Милюков цинично отговори: „Да стана нужда, за красота на езика, да пресиля малко нещата...Но трябваха ми силни средства за въздействие върху обществото, и това средство ще помогне...”

Тази начална лъжа подействува на революционно-настроените маси толкова силно, че дори и довчерашните патриоти се заразиха от това брожение.

Злата клевета срещу Щюрмер направи името му омразно, особено сред тълпите негодници, които под водителството на клоуна Керенски трябваше да вземат в мръсните си ръце управлението на съдбата на Русия.

Произходът на императрицата Александра Фьодоровна от Хесенския двор и немското име на министър-председателя изиграха фатална роля в дните на руската революция.

Болният изтощен старец Щюрмер бе хвърлен във влажна и студена килия в Трубецката крепост, където бе обречен на глад, гаври, побоища и мъчителна агония.

Нито Керенски, нито другите членове на „временното правителство” не се отзоваха на неговите викове за помощ.

Какво отчаяние обзе душата ми”, пише един очевидец, „когато видях целия този боклук, всички тия човешки дрипи, които започнаха да се издигат нагоре с разширяването и закрепването на първия успех на революцията! Възторжени в злобното си тържество евреи се показваха навсякъде, като изпод земята! и заставаха начело на движението. Те командваха военни части, те ораторстваха по улиците, те призоваха тъмните маси към избиване на висшата християнска интелигенция, те се разпореждаха в държавната дума, те незабавно заемаха царските дворци, те си подчиниха работниците и войниците като роби и започнаха да се разпореждат с тях, те бързаха с автомобили в изпълнение на неизвестно чии заповеди за арести на сановници - и какво сляпо оръдие бяха в техните ръце всичките работници и войници.

С десетки, въоръжени до зъби, те нападаха беззащитните православни интелигенти. Какви гаври и мъчения измисляха те тогава!

Ясно беше, че евреите на първо място бързат веднага да унищожат християнската интелигенция, за да си подчинят после тъмните маси и да направят от тях свои пазители! Нито един евреин, като се започне от най-богатия и се свърши с последния бедняк, не дремеше в този момент и се снабдяваше с материални средства и с въоръжение.

Целият петербургски еврейски мравуняк работеше денонощно! ...”

Русия винаги е била обект на вниманието на привържениците на учението на Карл Маркс, който е систематизирал и теоретически е развил еврейската програма за създаването на „Новия Йерусалим” на руска земя.

Руската революция, израснала от маята на световното еврейство, се ознаменува с кървав пир, отнесъл 25,000,000 жертви от руския народ, и на този пир почетните места бяха заети от най-старите бойци на тържествуващата армия „Макаби”.

По твърденията на собствените си идеолози, евреите не могат да живеят без революции.

Още осем века преди Рождество Христово евреите са поправили Мойсеевите закони с членове от второзаконието, защото социалната революция е техният характер, тяхното предопределение, тяхната история сред другите народи.

В безкрайни революции те са загубили националната си територия, политическата си самостоятелност и всичко веществено, което свързва народите в едно. Революцията за тях е станала протест против собствената им историческа съдба. 1800 години са продължавали борбите на евреите за „пролетарската победа”. Затова в Русия те направиха всичко, за да превърнат руския човек в палач и див звяр. Когато с тяхното ревностно участие бяха избити 25,000,000 от руския народ, евреите, с посредничеството, на подкупената световна преса говореха, че „социалната революция се задълбочава”, а когато петльовци взеха сопите и се обърнаха към еврейството, международният Израил закрещя:-Анархия! ...”

Благодарение само на Хитлер сега се намери възможност в литературата да се разоблачава с документални данни еврейският поход срещу християнската религия, срещу националното творчество на всички не еврейски народи. По-рано се забраняваше да се пише за това ...

От първите дни на световната война еврейството устройваше атентати срещу живота на руския и германския императори, за да си осигури пътя към сваляне на престолите и олтарите в цяла Европа. С позиви, писма и дори с пощенски картички те призоваваха тъмните маси да убият тия двама монарси. Искаха като библейския агнец да ги принесат в жертва на „богоизбрания народ”!

След падането на руския престол цялата глутница се нахвърли върху германската империя, а после и върху австрийската. Целият свят бе въведен в заблуждение от еврейското военно изкуство и само отчетите за заседанията на ционските мъдреци помогнаха да се разбере загадката на „великия военен план на главната квартира на международния Израил”.

След като Русия, под диктовката на световното еврейство, по инерция се рушеше от ръцете на измамената тълпа, евреите пренесоха работата си в Германия. Действайки по методите на ционските мъдреци, те нанасяха на Германия удар след удар, и в резултат се получи характерна картина в устройството на държавното управление.

При преминаване от имперския режим към републиканския строй се образува шестчленен кабинет, в който влязоха най-влиятелните евреи Гаазе и Лансберг.

Най-съблазнителният портфейл на финансовия министър се падна на евреина Шиффер и неговия помощник Бернщайн. Двамата започнаха да уреждат финансите съгласно указа на върховния Кагал и разклатиха държавния финансов живот до такава степен, че Германия беше вече в навечерието на финансов крах; германската марка вече във всички страни на света се обезценяваше със светкавична бързина и всички германски поданици от другите страни всеки ден все повече и повече принасяха материалното си състояние в жертва на юдомасонския идол.

За държавен секретар на вътрешните работи и за негов помощник бяха назначени евреите Прайс и Фройнд, които от местоназначението си започнаха да рушат нравствения морал у младото поколение с порнографска литература и социални фотографски снимки с развращаващ характер.

Евреинът Фриц-Макс Коган зае поста началник на осветителната служба. В пруския кабинет министерските портфейли на вътрешното и финансовото министерства бяха заети от Хирш и Розенфелд. За държавен секретар на финансите бе назначен евреинът Симон, който напълни цялото финансово министерство изключително с евреи.

За директор на всички учреждения на просветата бе назначен руският евреин Арнот. Директор на департамента на колониите беше евреинът Майер Гернхард. Интендантството, както и трябваше да се очаква, управляваше евреинът Вурм, а отдела за изкуството завеждаше евреинът Каспенберг.

Министерствата на продоволствието се управляваше от евреите доктор Хирш м доктор Шпадтгартен. Председател на съвета на работническите и войнишки депутати беше евреинът Каган, а висшите места се заемаха от евреите Щерн, Херц, Левенберг, Френкел, Вайл, Израилович, Мерц, Лаунбойхайм, Шлезингер и Хайман.

Председател на полицията в Берлин беше евреинът Ернст, същите административни постове заемаха във Франкфурт на Майн евреинът Вайцхаймер, а в Хесен - евреинът Леви: Президент в Бавария беше евреинът Айснер, а негов финансов министър - евреинът Яффе.

Баварската търговия, транспорт и промишленост бяха в пълната власт на полуевреина Брентано, пришълец от Испания. Евреинът Талхаймер и Хайсиант работеха в министерството за Вюртемберг, а евреинът Фулд - в Хесен.

Делегатите на мирната конференция бяха всички евреи. Експерти и съветници на немската делегация бяха евреите; Макс, Валбург, д-р фон Щраус, Мертон, Оскар, Опенхаймер, Ратенау, Васерман и Менделсон - Бартолди.

Явява се въпросът, коя сила и власт ги е назначавала на тия постове?

Във време на великата война особено силно беше еврейското влияние във вреда на немската държава.

В Германия евреите никога не са били немски патриоти, затова може да се съди, каква ценност има еврейската „вярност” на държавата, в която живеят и където богатеят за сметка на народа!

 Общото мнение може да бъде само едно: всички тези тъмни личности не биха могли да заемат такива постове, ако не беше революцията, а революция никога не би имало, ако евреите не бяха я подготвили.

Цялата обстановка, спомогнала за понижението на обществения морал, е била винаги под силно еврейско влияние и само на това влияние може да се припише крушението на немската държавност, защото немският народ е споен от дисциплината на духа, като никой друг в света, ала еврейското лукавство и тук разколеба националния дух на немците.

Скрит под маската на немската социалдемократическа партия, болшевизмът бе резултат на господствуващото влияние на евреите в пресата, собственици на която бяха те.

Още в началото на европейската война евреите пишеха, че поражението на Германия е необходимо за закрепване на силите на немския пролетарият.

Щрембел на всеослушание говореше: „Откровено си признавам, че пълната победа на страната не е в интересите на демокрацията”.

Немските евреи се съединиха с цялото еврейство, за да могат по-лесно да провалят Германия и като я разстроят напълно, да добият господство над нея.

Ала силният национален дух на немския народ, под водачеството на Великия си Вожд Адолф Хитлер оказа упорита съпротива, и воюващият Израил претърпя вече непоправимо поражение.

Немският народ разбра вече, че в миналата вой евреите, злоупотребявайки с доверието на германското правителство като доставяха провизии, снаряжение и като спекулираха с това, разколебаха тогава верността на храбрите и затова потоци злато се лееха тогава в техните паричй4 съкровищници, но сега, когато Водачът Хитлер отвори очите на цял свят, старата еврейска комбинация вече няма щ се повтори.

Тогава макар и да беше развълнувана обществената съвест, тя беше безсилна да направи каквото и да било, понеже съветниците на правителството на Бетман Холвег бяха евреи: Беллин, Теодор Волф, фон Гнивер и Ратенау, които, понеже бяха толкова близо до източника на властта, оказваха влияние върху него и с това парализираха всяко възмущение на немските патриоти.

От началото на 1918 г. се води упорита еврейска борба на територията на Германската държава, насочена главно против онези здрави елементи, които не се поддаваха на разрушителната сила на еврейския дух. Евреите тогава си играеха с икономическия живот на страната и по този начин попълваха еврейския си лагер със слабите духом, но отделни вождове на германския народ извардиха промъкващия се злосторник и в резултат му нанесоха съкрушителния удар.

 

Разрушение на религията и морала

 

Когато световното еврейство се готвеше да празнува победа и да танцува националния си танц със сърп и чук, в това време по цял свят „прогърмя звънливата плесница, получена от воюващия Израил от един от най-културните народи”. Погрешно би било да се смята тази плесница за отговор на подлите убийства на германските дипломати, извършени от фанатици, по заповед на международния таен Кагал. Германският народ има стари сметки с разрушителите на културата си, които доскоро бяха в атака срещу всичките му национални устои. Тази атака „на най-старите войни” бе отбита по всички фронтове. Германия отърси от себе си веригите на Версайския договор и бие по всички направления неговите творци.

В бившата, така наречена немска република, когато тя се управляваше от социалистическо правителство, с примес от юдомасонски управници, в Германия свободно се размножаваха бацилите на болшевизма и упадъка. Там нахълтаха от всички страни на света цели орди „избраници” със значителни капитали, заграбени в потиснатите страни. Всичко това бе вложено за спекулация и разложение. Една от първите боеви операции беше щурмът срещу религията. Първото място по право се пада на евреина Людвиг (същия Кон). Неговите кощунствени писания, с най-подло и безсрамно съдържание, се разпространяваха в милиони екземпляри и са преведени на 25 езика. Еврейската критика с възторжените си отзиви създаваше популярност сред неразбиращите народни маси, и еврейският капитал разпространяваше тези произведения безплатно навсякъде.

Друг писател, евреинът Керр, в очерците си за Йерусалим, осмиваше християнската религия, църквата, немските пастори и т. н.

Ернст Троклер нарича християнските храмове сводница... (Wand Gunden 55): Този евреин беше първият представител на совдепа в Бавария.

Файхтвангер във вестника на евреина Гросман. (Тагебух 1927 г., 43) помести едно кощунствено стихотворение, в което осмива поколението на влъхвите и подчертава, че в Рождествената нощ в 1926 г. в САЩ, когато алкохолът бе забранен умрели от пиянство 11 души християни и З негри;

Тухолски в книгата си ,,Deutschland über alles“ се гаври с католическите процесии, а в книгата „Mit S.P.S.” нарича „най-нисш сорт хората от трите главни вероизповедания: православното, католическото и лютеранското. Уверяваше войниците, че на духовенството на тези религии „всичко безнравствено се прощава. И жертвите на това масово опиянение затъват а калта;”

В изданието „Mip. Сцена” (17 февр. 1931 г) пак той, под псевдонима Вробел, се гавреше с папата, католицизма и брака с думите: „Нещастна сган се колебае между две луди идеи: патриотизма и християнството.”

Благодарение на това, че театрите и театралната критика бяха в Германия в еврейски ръце, на сцената се изнасяха пиеси със същото кощунствено съдържание.

Националната партия внесе в Пруския Ландтаг запитване по постановката на болшевишкия агент, евреина Пискадор, на класически пиеси в съвсем извратен вид, и за претрупването на репертоара с най-различни подлости, гаври с християнската религия и др. т.н., но разбира се, по него време, в социалистическия Ландтаг не обърнаха никакво внимание. А еврейският критик Керр по повод на една поставена тогава от Пискадор гадост, писа в списанието „Критик” често по еврейски: Браво, Пискадор! Това е чудесно, Пискадор!

Една от тези кощунствени пиеси бе поставена под названието „Браковете се сключват на небесата”. Никоя хартия не може да издържи да предаде съдържанието й. Този клоун евреин Хазенклевер, който е измислил тази долнопробна мръсотия, заслужава всеобщо презрение. Ала печатът и критиката на съплеменниците му възторжено подкрепиха автора във Фоссовия вестник, в Берлинер Тагеблат и др.

А когато по настояването на Бранденбургската евангелистка консистория бе заведен процес срещу този нахален евреин, целият еврейски печат вдигна ужасна врява, като крещеше, че това е посегателство върху свободата, че пиесата е написана в чисто наивен народен дух и че само подлостта на клеветниците може да вижда тука престъпление. А сам авторът цинично възразява: „докато се взима такса за влизане в църквата (51с!) и в театрите, авторът има право да използува Бога за творчеството си”. Палячото разбира се, бе оправдан, защото социалистическият съд не, намери кощунство.

В 1921 г. еврейският писател Цвайг в комедията на Айзенщайн „Лоша вест” (Изменено Евангелие) в мръсен вид представи разпятието и страданията на Христа в присъствието на модернизирана публика: борсаджии, ентрепреньори, кинозвездата Пися Пук и пр. Цялата еврейска сган с възторг гледа и слуша пиесата във всички тези случаи углавното преследване не свършваше с нищо, по същата социалистическа логика. Всички еврейски писания по адрес на християнството, са наситени със злоба, омраза и презрение. По европейските панаири презрени шутове из рода Израилев, под грохота на аплодисментите на съплеменната си публика и критика предаваха на посмешище скъпите на християнското сърце Бог, Спасител, вяра и църква, под защитата на правителството на социалистите.

Кощунството, безбожието, ругателството в най-отвратителна форма насаждани сред германския народ по методите на любимата еврейска светска аристокрация, се виждаха все недостатъчни на кремълските политически садисти. Едновременно с похода срещу религията евреите, заседнали в императорските дворци на Русия, намериха за необходимо да разрушават и морала на подрастващото християнско поколение в Германия.

Както на времето Мордухай, или тъй нареченият Карл Маркс, създаде със своя капитал еврейския комунизъм, така и евреинът Фройд, следвайки завета на единоплеменниците си, повтори еврейския опит в областта на етиката.

В това отношение най-видна роля играе юношеството. И той намисли да създаде поколение от безбожни и безнравствени християни. За тази цел с посредничеството на социалистическото правителство в Германия бяха основани в Берлин гимназия, а в Нойкьолн училище, под името „Детски републики”.

Всичко това бе устроено за деца от двата пола и под фирмата на „знаменития” евреин Карл Маркс. Основателите Левенщайн и Крауер не криеха еврейския си произход. Затова те намериха за необходимо да въведат в учебния план като пръв предмет социализма и комунизма.

От ученици бяха образувани съвети, които издаваха списание „Червено ехо”, където скрити автори проповядваха, че прогреса за „цялото човечество” съществува само един път - революцията.

За успешното осъществяване на тази еврейска мисъл бе решено да се въведат в шестте детски републики, където живяха около десет хиляди деца от двата пола, общи спални. Но само благоразумието на родителите от културната немска нация протестира и попречи на евреите да осъществят това безобразие.

Характерно е, че между тези десет хиляди деца, нямаше нито едно еврейско.

Принципът на възпитанието е: нито Бог, нито религия, нито семейство. Децата носеха червени знамена и пееха: „На нашите знамена и сърп и чук”.

Както в гимназията, така и в новообразуваните училища по еврейски образец се задаваха писмени работи по въпроси от етиката и по въпроси, разлагащи детската християнска душа. Осем хиляди жители на Нойкьолн протестираха срещу Левенщайн, когато той бе назначен за съветник в Министерството на народната просвета, но този протест си остана „глас в пустиня” и само правителството на Хитлер тури край на тези възмутителни еврейски интриги.

Трябва да има човек неограничена издръжливост и търпение, за да пише за тези неща без да се задъхва от негодувание и позор!

Следваща задача, набелязана в предвечния план на Израил беше унищожение на идеята за монархията и на представляващите я личности.

В това отношение евреите действат по един и същ план, от векове изработван при известните най-кръвопролитни революции. В Англия през ХУН век, във Франция - XVIII век, а в Русия и Германия в XX век, Навсякъде действува ръката на един и същ майстор, по една и съща система. На всички е известно, как работи клеветата във Франция против монархията, с какви мръсни средства, с помощта на английски лакеи от типа на Милюков, действува тя и в Русия.

В Германия още във времето на великата война през 1914 година евреите предложиха на съюзниците да образуват фронт в тила на Лудендорф. С това предложение излезе лорд Нортклиф. Пъргав евреин, булевардният журналист Щерн, който за най-голям позор на Англия получи титлата лорд, благодарение на масонските си връзки, Щерн, въоръжен от еврейския масонски капитал, успя да смъкне от съюзниците милионен заем, с който и образува в тила клеветническа кампания против императора Вилхелм II. „Вие трябва да унищожите Вилхелм с всичките му съветници”, -убеждава той Уилсон. Нямаше лъжа, която да не използуват милионите еврейски листчета и брошури, наводнили тогава тила в Германия. Същото продължаваше и в епохата на Клара Цеткин, и се увенча с възкачването на тази еврейка на президентския трон.

Същият Людвиг написа биография на императора Вилхелм и на Бисмарк, като я състави от анекдоти, фалшиви данни и най-различни лъжи, с явното намерение да изложи тези лица.

Тази скитнишка раса, живяла хилядолетия между другите народи, е запазила своята самобитност само благодарение на хитростта и изумителната си виртуозност. „Какво друго са евреите, ако не търгаши и бакали, изпълнени с всякакви безчестия?” - Така е казал Йоан Златоуст.

Съдържанието на Талмуда, Шулхан-Аруха и много други еврейски съчинения в достатъчна степен характеризират Израиля. За деятелността на „международните” предупреждават и гръцките, и римските писатели и ги наричат паразити, които разрушават целия народен организъм.

Император Вилхелм II, винаги е бил уверен, че евреите са най-опасните врагове на държавата и пренебрегвайки тази нация, е казал: „Дори вестникът им „Berliner Tageblat” никога не влиза в къщата ми!” Но впоследствие и той бе пленен от най-порочните евреи Баллин и Ратенгу, които са си служили с особен, вид ласкателство. Двамата тези евреи играха голяма роля в императорския двор, въпреки тъмното си минало. Известно е, че те са изпращали цели групи бедни момичета в, Америка из публичните домове и новобранци евреи с подправени паспорти.

 

Болшевизмът под покровителството на еврейството

 

Международното еврейство, зад гърба на което стои организираната сила на тайните общества, казва така:

Вестниците от цял свят са наши вестници. Хората мислят, както искаме ние, говорят, което ние искаме и постъпват така, както диктуваме ние”, - „Напразно ще викате за намеса на други държави във вътрешните работи на Русия. Кой ще ви слуша? Какви доводи имате, които биха могли да убедят другите държави? Днес парите убеждават! Ние даваме, на когото трябва, само да помирише, на какво мирише златото, и парламентите на цял свят ще говорят за ненамеса”.

Миналата световна война, пламнала с участието на еврейската национална политика, имаше за цел провалянето на три престола на велики държави. Това фатално последствие потвърдено от равина Левин още в 1856 година, който е казал, че бунтарският талант, който притежават евреите, служи за подстрекателство, за бунтове и най-незначителното малцинство евреи все пак представлява голяма опасност за държавата.

Тези заключения са послужили за вдъхновение на равина д-р Клайн, две години преди войната да призовава евреите към политическа работа, със следните изрази:

Само при условие на единодушно сплотяване еврейският народ пак ще се издигне до предишния блясък. Старото величие и великолепие, по заветите на нашия незабравим древен прадядо Иисус Навин. Бъдещето на верните на законите евреи е най-великата задача, задавана на еврейството вече много векове!”

Мисията на съвременното еврейство е с по-широк размах. То се стреми с етиката си да осуети братството на другите народи и да направи света обща родина на Израиля.

В книгата „Равинът за гоите” се говори направо, че „навсякъде евреите са господари на финансовото положение. Никъде без децата на Израиля не може да бъде проведена нито една финансова операция. Те са господари на борсите: за капиталите, които те дават на заем на страните, те трябва да използуват техните железни пътища, гори, мини и фабрики. Всяка война, всяка революция, всяка политическа и религиозна промяна приближава синовете на Из­раиля към момента на постигане на висша цел, към която те се стремят от сума векове. Болшевизмът трябва да бъде подкрепен по всякакъв начин и материално и политически, защото той е авангард в целите за завоюване на целия свят.

Търговията и спекулацията - тези два богати източника на печалба никога не бива да бъдат изтръгнати от ръцете на евреите... Понеже парите са главната сила на земята, второто място заема печатът.”

По-нататък в същата книга се казва:

Щом станем веднъж неограничени господари на печата, ще ни бъде лесно да изменим съществуващите понятия за чест, за добродетел, и да нанесем първия удар на свещеното учреждение на „гоите” - семейството - и да доведем до край неговото унищожение. Много важно е да се запази благоразположението на пролетариата и по този начин да го подчиним на онези, у които са парите. Ние ще тикаме работниците към революции и преврати, а всяка катастрофа ще ни води към нашите стремежи, към единствената цел за господство на земята, по обета, даден на нашия прадядо на земята - Авраам.”

След въвеждането на закона за евреите в България, евреите изцяло се заловиха да „тикат” комунистите към революция, и те вече открито говорят, че ще докарат тук болшевишката революция к на първо място ще изколят руската емиграция и немците.

Подготвителният план на световното еврейство за целите на разрушение държавните устои се състои също така в систематично намиране на най-различни средства, спомагащи за постепенното нравствено падение на християнската младеж - уреждане на тайни оргии, откриване на публични вертепи с продажба на силни напитки, танци и игра на карти, разпространяване на порнографска литература и т. н.

В тази област еврейството е стигнало до такива безцеремонни безобразия, че и еврейският покровител граф Витт, който е бил емигрант, помоли водачите на световното еврейство да потърсят по-коректен път за постигане на задачите си. Дори такъв искрен привърженик на еврейската раса установява факта, че евреите са станали бомбисти и са докарали революционната си дейност във всички страни на
света до най-силно напрежение.

В всички държави се обучават в разни революционни партии 80 на сто от евреите.

Едно възвание на съюза на ционистите от 4 февруари 1911 година гласи:

Братя едноверци! В целия свят сега няма късче земя, което по лесно да може да попадне под нашата власт, отколкото Унгария и Галиция, Двете тези страни, трябва да бъдат наши, полагайте всички усилия да завладеем тези страни, помъчете се да изгоните от тях всички християни и да станем пълни господари.”

Ако нямате достатъчно средства за това, ще ви помогне общият съюз в Париж. С тази цел нашият съюз урежда събори, и пожертвуванията, които постъпват в нашите каси са предназначени за следната цел: да се изземате галицийските и унгарските земи от ръцете на галичаните и унгарците и да се предадат в собственост на евреите. Капиталистите от цял свят жертвуват за това големи суми. Присъединете се и вие всички за постигането на тази цел в най-скоро време.”

Подписано „Съюз на ционистите в Париж”. Това възвание е придружено от определени стъпки, предприети от върховния Кагал; във връзка със спечелването на Стария Франц Йосиф за еврейската политика. Докато е бил жив той, евреите са разчитали да разширят гражданските си права, включително до официално господство над селското население. Бързането се дължало на това, че наследникът на австрийския престол се отнасял отрицателно към бащините си укази по еврейските въпроси. Възгледите на наследника бяха една от главните причини за смъртта му в Сараево.

Две години преди войната в 1914 година, на конгреса на ционистите в Лвов (бивша Австрия) при закрити врата един равин с маска произнася реч, в която казва:

Братя! Цели деветнадесет века евреите се борят за световно господство, каквото сам Бог е обещал на Авраама. Израил от ден на ден става по-могъщ. Златото, пред което се прекланя човечеството, е в ръцете на евреите, Всички държави са длъжници на евреите. В залог ние имаме планински заводи, железни линии и държавни фабрики. Борсите на Париж, Лондон, Виена, Берлин. Ню Йорк и Антвер­пен са в наши ръце. Сега ние трябва да завладеем земни участъци. Християнските работници ще ги обработват и ще ни доставят значителен доход, Франция е вече наша, редът е на Австрия. Ще стигнем до там, че християните ще дохождат и ще ни молят да стават евреи, но Юда с презрение ще ги отхвърли...”

Равинът е изградил речта си върху това, че Израил деветнадесет века се бори за световното владичество, което „сам Бог е обещал на Авраама”. Но така ли е това! Ние живеем в по-взискателно време от времето на Авраама. Страстта на Авраама към печалби е била толкова голяма, че той можел да се съгласи на всичко само с материални средства и, когато чул, че потомството му ще се сравни с многобройността на звездите, това още повече го съблазнило. .. (Битие, 15, 5, 6) И той бил готов на всичко!..

Авраам бил постоянен скитник, т. е. чужденец между всички народи. От него е произлязла и думата „евреин” -чужд човек. В скитнишкия живот той намирал начин да добива богатства, без особен труд . . Бог не си е избирал любимци измежду народите, а е укротявал и смирявал в лицето на евреите бурните, жестоки и развратни елементи....

Техните нрави и обичаи се характеризират достатъчно в молитвата „Кол-Нидр”, която се произнася в храма в деня на примирението в нея се казва:

Във всички обети, отричания, заточения, лишения, бичувания и обещания, под всяко име, във всички, клетви, които сме дали, клели сме се, заточили сме и сме се отрекли - от това примирение и до деня на примирението, който нека настане за наше благо - ние с това се каем за всичко; нека бъдат всички те разтрогнати, безсилни, незадължителни, снети и унищожени навеки. Нека не бъдат нашите обещания обети, от което сме се отрекли да не бъдат отричания и в което сме се клели, да не бъдат клетви...”

В средните векове еврейската клетва не е била признавана и не се е смятало за доказателство в съдилищата. Особено не се придавало никакво значение на еврейските свидетелски показания в Германия. В 1814 година в официалния вестник на Бреславското правителство е напечатал един циркуляр на Висшата съдебна палата на Горна Силезия под номер 2, със следното съдържание:

На всички съдебни следователи в Горна Силезия, във връзка с издадената по тоя повод от Министерството на правосъдието разпоредба от 13 декември с. г. под номер 13, строго се забранява:

При съдебно медицински аутопсии, при отсъствието на областен, или градски, лекар да се използуват услугите на еврейски лекар, защото според предписанията на законите евреите не могат да бъдат разглеждани като заслужаващи доверие свидетели. В такива случаи вменява се в дълг на следствените власти да поканвате за аутопсията само християнски лекари”.

Гор. Бренч, 28 декември 1813 година. Съдебен департамент на Кралската висша съдебна палата на Горна Силезия”.

Тази оскърбителна официална наредба била издадена не без основание. Феодор Фрич в Лайпциг подробно разкрил тайните разпоредби на висшето еврейско законодателство. В хвърчащи листчета той цитирал правила от Тал­муда и Шулхан-Аруха, които били в разрез с християнските понятия за честност и нравственост.

„Всеки равин трябва да учи децата на Авраама винаги да причинявате вреда на гоите във всички случаи, но ако това е свързано с опасност, трябва да бъде внимателно-предпазлив”.

На гоя не трябва да се върши никакво добро, но ако това се върши, за да се ползува израилският народ с добра слава, или за да си осигури други предимства, тогава се разрешава.”

Това е Основата на учението на Талмуда и Шулхан-Ару­ха. Всичко се позволява и всичко се забранява!

Религиозните талмудически еврейски общини се ползуват с правата на екстериториалност. Написаният в 12 тома на еврейски закон за общината е насочен изключително против християнските народи, където се намират те, но действията на тези общини никога не се контролират, макар че всяка от тях не е нищо друго освен забранено тайно разрушително общество, което постоянно всява смут и нещастия в живота на хората.

За това именно са били силни евреите, защото до появата на Великия немски Водач на народите, Адолф Хитлер, никой никога не им е пречил в тайните замисли против християнските народи.

 

Дейността на еврейските общини в Германия

 

В 1913 година под ръководството на еврейските общини в Германия „избраното племе” се нахвърли с всичката си сила върху всичките отрасли на държавния живот. Необикновеното разрастване на това вредно явление се отрази тогава пагубно върху религиозния, икономически и културно-политически живот на германския християнски народ. За да се попречи на това страшно течение, бе организиран съюз против еврейското засилване, който сметна за необходимо най-напред да издаде позив със следното съдържание: ,

Успехът и резултатите от еврейската разрушителна работа са ужасяващи; националното, духовното, нравственото и физическото растление на немците, а също така и икономическата им зависимост от евреите, са целта на тяхната дейност.

Първата цел на съюза е: разпространяване знания за еврейството, за неговите начини на работа, за организациите и целите му. Нашият лозунг е: защита на германския народ отвътре и отвън срещу еврейското внедряване и срещу еврейската разяждаща работа”.

Следва подпис: „Президиум и комисия, упълномощени от „Съюза против засилването на еврейството” регистрирано общество в Шарлотенбург V ...”

В еврейското списание Гонкур от 28 декември 1879 година са напечатани думите на евреина Мирес, който е казал: „Ако след петдесет години вие не се обесите сами, все пак вие, французите, ще трябва да си купите въжето”.

В тези еврейски пророчески думи в дните на революцията в 1787 година се провежда мисълта, че за 50 години френската нация требва да бъде унищожена, а ако някой оцелее, трябва да бъде или еврейски роб, или ще трябва все пак да се обеси.

Евреите дойдоха в нашата страна бедни, но затуй те сега са единствените богати в нашата бедна страна.” Това изречение е казал знаменитият борец против еврейското засилване Дрюмон.

Изпитал цялата горчивина на англо-еврейските интриги, Наполеон пише в спомените си:

Интересите на европейските държави карат техните господари да се въздържат от съюз с Англия. Същите интереси ги принуждават да се обединят против мнимия приятел. Англия чрез разпалване и поддържане на колониални войни стана господарка на моретата, заграби в свои ръце с помощта на еврейството търговията на цял свят и доби с Индия една област, в сравнение с която новите придобивки на французите изглеждаха нищожни, а какво прави в това време континентът? Той гледа, как ръцете на Англия завладяват света и се саморазрушава с взаимна вражда, докато една печалба след друга без усилия става плячка на общия, но още непознат противник.

Най-тежкото обвинение, което потомците ни ще хвърлят на англичаните, ще бъде обвинението за тяхната безсрамна аморалност, студено користолюбие и презрение към човешките стремежи. Победата на Германия ще открие пред континента не само велико бъдеще, но и ще изпълни също така и заветите на гениалните пълководци от миналото”. (Проф. Д р Фриц).

Когато се руши владичеството на Наполеон в Париж, цяла Франция е запъна от брожение. Същото брожение срещнахме в 1917 година в Русия, а в 1931 година то посети и Испания/..

Как и с каква цел се подготви миналата европейска война и какви резултати са очаквали от нея тайните съюзи под управлението и ръководството на международното еврейство, - това намираме в поразителните предсказания и правила, събрани в протоколите на ционските мъдреци.

 

Древната еврейска теория за завземането на властта над целия свят

 

В тайните записки на еврейския ционизъм е означено, че 929 години преди Рождество Христово Соломон с мъдреците си създал теорията на политическия план за мирно завладяване на вселената от Циона.

Хитростта на символичната змия, главата и са мъдреците, еврейското правителство, а туловището - еврейският народ. Змията прониква в държавите и подрива техните устои, докато цикълът не се затвори с връщането на главата й към Цион.

Първият етап е 429 години преди Р. Хр. в Гърция във времето на Перикъл, където тя е подривала мощта на страната, вторият е във времето на Август в Рим, третият - в Мадрид при Карл V, в 1552 година след Рождество Христово. Четвъртият - в 1700 г. във времето на Людовик XIV, петият - в 1814 год. в Лондон след падането на Наполеон I, шестият - в 1871 година в Берлин след френско-пруската война, седмият - в Петербург, където сега е нарисувана змийска глава под датата 1881 година и стрелки показват пътя към Москва, Киев, Одеса, Константинопол, който е причислен към осмия и последен етап към Йерусалим.

Административната ционска власт от време на време тайно провежда правилата на Талмуда в живота сред християнския народ и с това е възбудила юдоробството. Това обстоятелство създаде чувството на жалост в сърцата на някои лица към синовете Израилеви, уж несправедливо подхвърлени на гонение от страна на другите народи и ги причислява към служещите на Циона.

Такива лица са необходими за евреите, понеже те са покорно оръдие в техните ръце. Независимо от социалното положение на евреите и тяхното духовно развитие, у тях липсва съзнанието за дълг пред онзи всесилен култ на равенство на човека с човека, който се укрепва от християнското църковно просвещение. Антиюдаизмът се дължи на това, че евреите във всички прояви на своя исторически път с помощта на послушни оръдия винаги са създавали политическа обстановка на класово подтисничество, която постоянно е предизвиквала проливането на потоци човешка кръв.

Документът на ционската мъдрост съдържа дълбочината на замислите на Талмудския Израил. Публикуването му в печата в 1905 година бе посрещнато с дълбоко мълчание от цялата предана на Циона преса! Но хвърленото семе даде плод, като разпространи между хората знания за целите и историческите задачи на Израиля.

В Ню Йорк редакторът на вестник - Ал-Калемат”, просвещения Рафаил на арабски език пише:

Докато не е станало късно - необходимо е християните да разберат, че заговорът на еврейството против целия свят не е измислица, а печална действителност...

Също така и епископ Никон в дневника си казва: Има нещо, за което не е достатъчно да се говори и пише, трябва да се проповядва за тях от покривите, да се вика по улици и кръстопътища, защото, ако ние премълчим, камъните ще закрещят, бездушната природа няма да има сили да мълчи.”

Ционските протоколи - това е канавата, върху която се шие разложението на християнската вяра, морал, култура и цивилизация!

Отрицанието и гаврата с идеалите на християнството започва от времето на френската революция, заедно с това победоносно шествие се разпространяват из целия християнски свят. Заразата прониква главно най-напред в най-големия стълб на християнската вяра - Русия. Кой стои начело на заговора, който цели да свали с ръцете на безумния Сталин властта на царствуващия Иисус Христос? Кой така умело управлява тази сложна интрига? Отговорът може да бъде само един: - потомците на фарисеите, книжниците и садукеите.

Достатъчно е да се запознае човек с циркуляра на Всемирния Израилски съюз, за да разбере, каква опасност от световен мащаб готвят евреите за християнството. В този циркуляр откровено се казва:

Християнските църкви пречат на еврейското дело и трябва в интереса на еврейството не само да бъдат надвити, но и да бъдат унищожени из основи....”.

Евреите винаги са участвували в най-сложните и най-важните събития на световния живот. Те ръководят тези събития и властно действуват на арената на световните политически въпроси. Америка и Англия внимателно ги изслушват, с тяхното мнение се съобразяват и невидимо провеждат тяхната воля в живота.

В лицето на тези безумстващи демокрации вече е започнало открито еврейско шествие против християните, което носи бедствия, стон и сълзи.

Трябва да се проникне в съзнанието, трябва, докато не е късно, да се спре бушуващата вълна на опълчилия се Израил!

Мълчанието на Америка и Англия по въпросите на еврейската политическа и революционна дейност по нищо не се отличава от ролята на Пилат. Това явление има сходство със суетността на страхливия Игемон. Разположението на Америка и Англия към всички еврейски политически начинания е характерно с това, че тези страни, като Пилат, отстъпват на всички еврейски искания, като знаят предварително, че вършат това против закона на честта и съвестните.

И Херул някога е казал: „За делото на могъщия ционизъм не трябва засега да се гнусим от приятелското разположение на такава държава като Англия, макар че тя е християнска. Ние сме вече на прага на страшни световни стълкновения. Бъдещата световна война, мирната конференция, на която с помощта на Англия ще бъде създадена свободна еврейска Палестина - всичко това ни приближава все повече към световния конгрес на ционистите, който ще провъзгласи царя на царете от потомците на Соломон и великата Англия ще продължи бдителната си охрана на нашия световен владика.

Разрушението на такава велика страна като Русия е отбелязано вече в еврейските архиви с това, че програмата на ционските мъдреци успешно се изпълня.

Не е могъл да сдържи по начало възторга си от това печално явление и един оратор евреин, който държал реч в Ню-Йорк на един митинг след преврата в Русия през 1917 год. Той отбелязал особените заслуги пред международното еврейство на известния американски банкер, милиардерът евреин Шиф, който подготвил революционното движение в Русия още във времето на руско-японската война. Шиф със собствени средства организирал устната и печатна агитация сред руските военнопленници, представяйки руския монархически строй в най-лъжливи и мръсни багри.

По този начин Шиф ни прокара пътя към всемирния престол на царя Израилски!” ;. . Така завършил речта си ораторът.

Убийството на руския император Николай II с цялото му семейство бе извършено от светските комисари - евреите Свердлов и Юровски, получили заповед от Ню Йорк от върховната община по специално упълномощени пратеници.

Бързината на зверското избиване на руското царско семейство се дължала на мерките, взети от страна на германското правителство, което поиска императорът Николай и семейството му да бъдат предадени под охрана на Германия, където животът им би бил в пълна безопасност.

Планът за убийството изработили в Германия през месец април 1918 година евреите масони Гаазе, Ланеберг, Шифф и Арндт, под председателството на руския евреин Футран.

Съветска Русия във фанатичния смисъл на думата под еврейския псевдоним СССР не представлява нищо друго, освен една нова обетована земя за Израиля, на която и американските евреи гледат със съжаление. На девет страници в американското списание „Еврейски свят” от 30 юли 1920 година в статията „Наистина ли се срамуваме от Троцки?”, подписана с името Самуел Руш, се казва: За Троцки не може да се говори другояче, освен като за силен водач, който ще бъде отбелязан в нашата история като един от великите вождове, с които нашата раса е облагодетелствувала целия свят,.. А един от тези вождове е и Лев Троцки!”'

От гледна точка на ционистите СССР още не представлява напълно еврейска държава, но вече е завоювана от еврейските бойни сили. Заветната мечта на цялото еврейство е болшевишкият пожар да обхване колкото може по-скоро целия свят. За тази цел английските масони изпратиха Стафорд Крипс в Москва, за да настрои Съветите против Германия и по сметките на скритите тъмни сили от там трябваше” комунистическото зло да залее целия свят, което така желае и масонът Чърчил. Но да се надяваме, че страшната разплата с еврейството ще започне от Русия и ще се разпространи из целия свят.

Благословеното от небето победоносно немско войнство, начело с Великия водач Адолф Хитлер ще спаси от еврейската проказа и Русия и целия свят!

Скоро историята ще ни каже, с чии пари Чемберлейн запали пожара на сегашната война и от коя част на света последва главният тласък?!

Кой създаде в Русия болшевизма и на кого е нужен той?

В болшевизма евреите са също така заинтересувани, както и в националното си предприятие. Макар и да криеха в миналата война своята световна програма под други щитове, като хвърляха вината ту на Германия, ту на Русия, ала всички знаят, кой стоеше зад кулисите и ръководеше тези сътресения.

В 1929 година в еврейската хроника в Лондон бе напечатано: „Много по голямо значение от самия болшевизъм има фактът, че идеалите на болшевизма в много отношения съвпадат с висшите идеали на юдаизма”.

Всеки евреин смята за свой дълг да участвува в революционното движение, защото с това служи за слава и полза на своята „раса”.

Един от участниците в революционния заговор в Русия, някой си Коган, писа в 1919 г. във вестник „Комунист:”

Може да се каже без преувеличение, че великият руски социален преврат е всъщност дело на евреите. Нима тъмната маса на руските работници и селяни би била в състояние със собствените си сили да свали царизма? Не, евреите бяха онези, които дадоха на руския пролетарият зарята на интернационала. Символът на еврейството стана символ на руския пролетариат, което се вижда от възприемането от тях на червената петолъчна звезда. Болшевишката звезда е с един лъч по-малка от звездата на Давида, която се състои от два триъгълник, защото не е изпълнена една точка от световната програма, т, е. още не се е качил на еврейския престол световният владика, князът на Израил”.

По повод гоненията срещу вярата в СССР и масовото затваряне на църквите един еврейски политически деятел в София, доктор Фрид каза:

Мъчно е да се изловят жабите в едно блато. Трябва най-напред да се пресуши блатото и тогава постепенно те сами ще изгинат”. Д-р Фрид нарича блато, -християнската църква. Според неговото мнение разрушението на религията ще бъде едно от най-силните средства да се лиши нацията от способността за съпротивление на войнствуващия Израил.

Троцки, като червен пълководец, е казал: „За благото на нашия народ аз няма да се спра пред изтребването на сто милионния руски народ, за да облекча пътя към нашата цел.” Тази философия е понятна само на талмудистите, а тъмната руска маса не я е разбирала и в изстъпление, вдъхновявана от евреите, унищожаваше руския народ, само да отвори вратата на новата обетована земя за синовете на Израиля.

При болшевишкия строй християнската трудеща се класа е превърната в автоматически лостове от общата машина, движеща се по желанието на евреите. Там човекът е отменен, там правото на глас е заглушено и семейството е унищожено. Има само работещо човешко стадо, от ръцете, на което излиза цялото производство.

Еврейството казва, че всички не евреи са добитък; който трябва с адския си труд да обслужва нуждите на „избраниците”. Затова всички не евреи трябва да се поставят в тежки условия, за да нямат право да отварят уста дори и когато децата на Израил „ще ги бият с камшик по страните”.

Това вече се осъществява в Русия. За работниците там са уредени общи скотски обори за отдих след тежкия труд, а храната им е като на стадо, което трябва да живее, само за да работи.

Сплотената еврейска, тайна световна организация успяла да превърне в робството и шестдесет милионното население, което под игото на евреите-комисари е лишено от всякаква инициатива и за да не събуди страшният вопъл на руския народ съчувствието на цивилизованите държави, евреите са се помъчили да замажат очите, на когото трябва.

Болшевиките, под ръководството на евреите, вършат разрушителна работа из целия свят. Лозунгът им е: „Безпощадна борба с капиталистите!”

А капиталът се намира в ръцете на евреите! Би рекъл човек че евреите първи трябва да станат противници на болшевизма, но кой знае защо симпатиите на всички евреи, дори и най-богатите, са на страната на болшевиките? Но къде може да се намери нишката, по която би могъл да достигне човек до истинския източник на всичко,, което става? Обстановката сама ни разкрива-възмутителната еврейска машинация.

 

Влиянието на борсата

 

Борсата е в ръцете на евреите и тя диктува условията на правителствата на всички страни. Създавайки изкуствено тежко материално положение в държавите, борсата господствува над тях, невидимо ги управлява и с това изхвърля на улицата цели милиони безработни, без каквито и да било средства.

От само себе си се разбира, че човек, останал без късче хляб, дири причините на своето нещастие и тук алчният евреин му поднася в дар прокламация, в която обвинението изцяло се стоварва върху държавния строй, интелигентната класа и духовенството.

По този начин постепенно се сее смут, възниква революционно движение, появяват се оратори измежду евреите, които започват да ръководят въстанието, насъсквайки обезумялата тълпа срещу братята й.

А зад кулисите стоят ръководителите евреи от висш ранг и с математическа точност дават указания на едноверците си, кога и по какъв начин да налитат, за да нанесат съкрушителното разрушение на една или друга страна в християнския живот.

Умишленото действие в голям мащаб на борсите вече е регистрирало тайнствения еврейски апарат, разполагащ с могъщо оръжие, в смисъл на въздействие върху световния икономически живот.

Благодарение на поразителната постановка на борсови влияния върху съвременния живот, и всеки отделен човек е принуден да държи сметка за борсовия бюлетин повече отколкото за указа на някой диктатор или за наредбите на парламента.

Стигнало се е до там, че борсата започва вече да насочва по своему собствения живот на човек. Ако всеки индивид се намира в зависимост от това тайнствено еврейско учреждение, ако неговият личен живот се насочва и управлява от борсата, ако регулиращото начало се намира в стоманените юмруци на този създаден от еврейството институт за всевъзможни гешефти, не би било зле да се изясни, кой тогава е неговият върховен ръководител и накъде водят кривите пътища на неговата неизвестна цел! ?....

Съветът на „Дванадесетте юдеини колена” управлява борсите, и той нанася ударите на световната политика и икономика. Той изработва актовете на икономическия и политическия живот на народите и той създава нещастията във всички слоеве на обществото!...

В средните векове в Европа всички държавни, финансови и политически новини са се предавали от евреите от една община в друга. Бързината била толкова развита, че правителствените информационни средства не могли да им съперничат.

Чрез тайни източници евреите получавали от държавните учреждения всички сведения за световните събития и със светкавична бързина осведомявали най-напред своите едноверци. Когато Наполеон неочаквано се върнал от Елба, създало се предположението, че финансовите планове на Ротшилд са обречени на неуспех, защото този финансист субсидирал Англия и Прусия.

Във време на битката при Ватерлоо Ротшилд лично следил хода на сражението. Когато Наполеон дал заповед за последната отчаяна атака, финансистът извикал;

Домът Ротшилд спечели сражението!...”

Той пристигнал в Брюксел, наел коне и заминал за Остенде, Морето било страшно бурно, но страхливият евреин Ротшилд бил забравил всеки страх. Той бързал за Лондон и за много пари наел моряк, единствения, който се съгласил да го отведе през Ламанш в Англия. Там той поръчал куриерски коне и на 20 юни, 1815 година се явил на борсата. Като започнал да продава книжата си, той създал паника сред финансовия свят в Лондон. Курсът бързо започнал да пада и пазарът се наводнил с книжа от държавния заем.

В същото време агентите на Ротшилд купували на безценица всичко, което им попаднело.

Докато да пристигне от фронта куриерът с известието за крайната победа на Уелингтън, Натан Ротшилд успял да награби държавни ценни книжа за четиридесет милиона франка.

С парите си Ротшилдовци купували големите политически деятели и вестниците. Евреите се боят най-много от истината и да не би пресата да ги разкрие, и се мъчат да я завладеят.

 

Заключение

 

И тъй, голите цифрени данни на безпристрастната статистика рисуват мрачната картина на еврейското засилване. Всички места за насаждане на хазарт и разврат се създават от ръцете на световното еврейство. В някои страни е узаконена и монополизирана търговията с жива стока и наркотици. Борсата, банките и търговията са окупирани, а на фронта на всичко това е спекулацията във всичките й форми и прояви.         

Народите един след друг дохождат до нагледното убеждение, че племето на Каин, Хама и Юда не може да се сравнява с никоя нация. В еврейското племе от началото на появата му на земята са вложени особени специфични миазми на злоба и мъст, които правят еврейството народ изключителен по своите природни престъпни наклонности,

Сцената на действието се мени, но евреите през хилядолетия остават верни на себе си. Главната квартира на световното могъщество и всеевреиско вице-правителство се намира в Лондон и Ню Йорк. От там се изпращат пратеници из всички краища на света за подготвяне почвата за поробване на другите нации - отначало икономически, а после и политически.

Британия вече отдавна се намира под еврейска хипноза, Съединените Американски Щати също. Далечният Изток е наводнен от еврейски гешефтари, Русия е поробена и само Германия е повела решителното настъпление против синовете юдини. Към нейния кръстоносен поход постепенно се присъединяват дори онези страни, които още доскоро се гордееха с това, че не познават „антисемитизма”. Днес и те вече започват да се страхуват от своето незнание, защото се убеждават, от тежките примери, че много нещо може да се пренебрегне, много може да се прости, много може да не се знае - с изключение на едно - еврейството!

Ето защо издигна свещеното знаме на борбата ясновидецът и Великият Водач на немския народ Адолф Хитлер, който натика световното могъщество на паразитите до пропастта!