Завещанието на Фюрера по еврейският въпрос

 

Представяме ви извадки от Записките на Борман(Die Bormann Vermerke), където са стенографирани пророчествата на Фюрера от втората половина на февруари и началото на април 1945 г. За съжаление не разполагаме с пълният текст, който е 31 страници, но и тук изложените фрагменти са достатъчно красноречиви.

 

Едно от постиженията на националсоциализма бе фактът, че успяхме реалистично да разгледаме еврейския проблем.

Самите евреи винаги са подклаждали антисемитизма. В продължение на хилядолетия всички народи по света са се отнасяли към тях еднакво. Неизбежно настъпва времето, когато хората започват да разбират, че са подложени на безжалостна експлоатация от страна на еврейството. Народите се събуждат и се разтърсват подобно на животно, опитващо се да се освободи от паразитите. Реакцията им е рязка и в края на краищата те въстават. Такава реакция е инстинктивна, това е реакцията на отвращение към чужденеца, който от казва да се адаптира и да стане част от цялото - това е реакцията към паразита, прилепващ се към здравото тяло, натрапва му се и максимално го експлоатира. В същността си евреинът е паразит, той не може и няма да се асимилира. Отличителната черта на евреина е тази, че за разлика от другите чужденци, той навсякъде иска за себе си правата на гражданин в приютилото го общество и същевременно навсякъде и във всичко си остава евреин. С други думи, той е единственият тип в целия свет, който иска специални привилегии.          

Националсоциализмът пристъпи към еврейския проблем не на думи, а на дело. Той се разви като протест срещу намеренията на евреите да господствуват над целия свет. Националсоциализмът ги разобличаваше навсякъде и във всека област на дейността им, той ги изхвърли от местата, узурпирани от тях; той ги преследваше във всяко направление, пълен с решимост да очисти германския свят от еврейската отрова. За нас това беше най-важният въпрос на дезинфекция, който осъществихме в пълен обем и без който щяхме сами да се задушим и да загинем.

Много скоро евреите почувствуваха опасността и заложиха на карта всичко, което имаха разположение за борба с нас. Бе необходимо националсоциализмът да бъде унищожен на всека цена, дори ако при това бъде унищожен целият свят. Никога до този момент не е имало такава изцяло еврейска война В крайна сметка аз ги принудих да свалят маската и ако сегашната наша война -завърши с провал, това ще е само един временен неуспех, защото аз отворих очите на целия свет за еврейската опасности.

Вследствие на нашия поход се прояви агресивността на еврейството. Фактически те са по-малко опасни в това състояние, отколкото когато лицемерничат и хитруват. Евреите, признаващи открито своята раса, са сто пъти за предпочитане пред сънародниците си, които заявяват, че се различават от нас само по религията си.

Ако спечеля тази война, ще сложа край на световното еврейско могъщество и ще им нанеса такъв удар, от който няма да се съвземат. Но ако загубя войната, това няма да означава, че успехът им е осигурен, защото в крайна сметка те ще загубят благоразумие, ще станат толкова надменни, че неизбежно ще предизвикат силна реакция срещу себе си. Ще започнат да искат различни права и привилегии в различни страни, като в същото време ще остават верни на своята "избрана раса". Ще изчезне хитрото, ласкаво и скромно еврейче, на негово место ще се появи надменният и самохвалещ се жид, чифутин, и от втория ще се носят също толкова зловония, колкото от първия, а може би и още повече, затова не е нужно да се страхуваме, че ще изчезне антисемитизмът, защото самите евреи правят всичко възможно, за да не изчезне, а да се реагира с нова сила срещу тях. В това отношение можем напълно да им се доверим - докато съществуват евреите, антисемитизмът никога няма да изчезне.

Като твърдя това, смея да ви уверя, че съм достатъчно далеч от расовата ненавист. Обаче във всички случаи е нежелателно смесването на расите. С много малки изключения, подобно смесване никога не е давало добри резултати. Стремежът на расата да остава чиста, е доказателство за жизнеността и здравето й, Гордостта от твоята раса - като под това не се подразбира презрение към другите раси - също е нормално и здраво чувство.

Никога не съм смятал китайците или японците за непълноценни в сравнение с нас, те са потомци на древни цивилизации и аз на драго сърце признавам, че тяхното минало е по-значимо от нашето собствено те имат право да се гордеят с миналото си, също както ние имаме право да се гордеем с цивилизацията, към която принадлежим, в действителност смятам, че колкото по-непоколебими в своята гордост от расата си останат китайците и японците, толкова по-лесно ще е за мен общуването с тях.

Расовата гордост е качеството, което германците в най-съществените си черти не притежават. Работата е в това, че през последните три столетия нашата страна е била разкъсвана от вътрешни разпри и религиозни войни, а също така е изпитвала чужди влияния и освен това е била под въздействието на фалшивото християнство, както то се поднася от новопокръстените проповедници в днешните църкви, когато расовата гордост се събужда у германците, както понякога се случва, тя се изразява в най-агресивната си форма. Това е един вид компенсация за комплекса за непълноценност, който изпитват много от нас. Едва ли требва да се казва, че това не се отнася за прусаците. От времето на Фридрих Велики те притежават чувство за достойнство, което е отличителен белег на уверените в себе си хора. Благодарение на това прусаците успяха да създадат единна Германия. Националсоциализмът се опитваше да даде на всички немци тази гордост, която дотогава познаваха само прусаците. "В кръвта си австрийците имат подобно чувство, породено от това, че никаква друга раса не е господствувала над тях в продължение на векове, а напротив - дълго време те самите са давали заповеди, и срещали подчинение, те притежават натрупан опит на господство и власт и за сметка на това може да се отнесе изяществото на езика към, което не може да се отрича.

В пещта на националсоциализма се стопяват и смесват всички качества, характерни за германската душа и ще се появи съвременният германец: трудолюбив, съзнателен, уверен в себе си и едновременно обикновен, горд не с самия себе си или с това, което е, а с своята принадлежност към великата същност. Това чувство, на общо превъзходство в никакъв случай н значи някакво желание да се подтиснат и унищожат другите, Зная, че имаше моменти, когато твърде много, се увличахме в култ към това чувство.

Нашата расова гордост не е агресивна, което не се отнася до еврейската раса. Ние употребяваме термина еврейска раса за удобство, макар че според генетиката в действителност феномен като еврейска раса няма. При все това има група, за която този термин може да се използува и съществуването на която допускат самите евреи. И точно тази група от човешки същества ние наричаме еврейска раса. Ще отбележа, че това не е религиозно общество, въпреки че еврейската религия се използува от тази група като етикет.

Еврейската раса е преди всичко абстрактна раса на ума. Тя обединява както най-ревностните атеисти, така и най-убедените, искрено вярващи. Обединява ги и фактът на многовековното преследване, въпреки че евреите забравят че самите те са провокирали тези преследвания. Следва да се отбележи, че евреите не притежават антропологическите характеристики, които биха определили принадлежността им към еднородна раса. Обаче не бива да се отрича че всеки евреин по света има по няколко капки чиста еврейска кръв. Ако не беше така, не би могло да се обясни наличието на определени физически черти присъщи на всички евреи от варшавското гето до мароканския пазар - безобразен, хищен нос, непоносимо мръсни ноздри и т.н.

Расата на ума е нещо повече единно, повече трайно, отколкото обикновена раса. Заведете един германец в САЩ и ще го превърнете в американец. Но евреинът остава евреин, където и да се е помествал, остава същество, което нито една обкръжаваща го среда не може да асимилира. Характерната, особеност на умствения строеж на неговата раса му позволява да остава, невъзприемчив към процесите на асимилация и точно тук, с две думи, е доказателството за превъзходството на ума над тялото.

Поразителното влияние, което постигнаха през XIX век, даде на евреите чувството за собствената им власт и ги накара да свалят маската. Благодарни сме им за проявата на откровеност от тяхна страна - откровеност от страна на нашия смъртен враг.

Винаги см бил абсолютно справедлив по отношение на евреите, В навечерието на войната направих последно предупреждение. Казах им, че ако предизвикат още една война, никой нима да ги жали и че ще изчистя паразитите от цяла Европа - веднъж и завинаги. На това предупреждение отговориха с обявяване на войната и дадоха ясно да се разбере, че в която и част на света да се намира евреинът, там ще има и неумолим враг на националсоциалистическа Германия. Какво пък, ние разкрихме еврейския цирей и бъдещият свет ще ни е вечно благодарен.

Ако е съдено да бъдем победени в тази война, поражението ни ще бъде окончателно. Враговете ни провъзгласиха целите си по такъв начин, че да не останат никакви илюзии относно техните намерения. Ние знаем, че евреите, руските болшевики и множеството чакали, които идват след тях и джафкат в краката им, нито един от тях няма да сложи оръжие, докато унищожението на националсоциалистическа Германия, нейното превръщане в куп развалини не стане свършен факт. В този страшен конфликт, в тази война, в която са се сблъскали две такива непримирими и несъвместими сили, е неизбежно пълното разрушение на едната или на другата страна. Това е борба, която требва да се води от двете страни до пълното взаимно изтощение и от наша страна ние знаем, че ще воюваме до победа или до последна капка кръв.

Жестока мисъл. Чувствувам ужас, когато си мисля, че нашият Райх ще бъде разкъсан на парчета от победителите, а хората ни ще бъдат подложени на варварски ексцесии от страна на болшевиките и американските гангстери. Но даже това видение не разколебава вярата ми в бъдещето на германския народ. Колкото повече страдание, толкова по-победоносно ще бъде възкресението на единна Германия. Тази способност на германския ум да изпада в летаргия, когато изглежда, че самото съществуване на нацията е поставено на карта, ще ни помогне още веднъж. Но що се отнася лично до мен, аз не бих могъл да живея в Германия по време на преходния период след поражението на третия Райх. Позорът и предателството, което изпитахме, през 1918 г., ще е нищо в сравнение с това, което ни предстои. Напълно неразбираемо е как след 12 години националсоциализъм може да се случи нещо такова. Въображението ми се парализира при мисълта за това, че в бъдеще. Германия ще бъде лишена от своя елит, който я водеше към върховете на героизма. Какъв съвет можем да дадем в случай, че препоръчаме на оцелелите да съхранят своите сърца неопетнени и непоколебими? Разбити, изоставени в самота, погълнати от мисълта за собственото спасение, живеещи като стражи в нощния мрак, немците требва да положат максимални усилия, за да пазят неприкосновени тези расови закони, които изработихме за тях. В света, който ще се установи след все по-голямото и по-голямото извращение в резултат от въздействието на еврейския вирус, народът, който си е изработил имунитет срещу този вирус, в крайна сметка се оказва победител. Погледнато така, националсоциализмът може да разчита на вечната благодарност на народите за освобождението на Германия и Централна Европа от еврейството-.

Втората грижа на следвоенна Германия требва да стане идеята за запазване на здравата връзка между всички, германски народи. Само когато се обединим, ще можем напълно да изявим своя потенциал. По времето на Бисмарк прусаците първи сбраха германците в един Райх и по този начин им дадоха възможност да покажат, че са първите хора в Европа. Самият аз, като ги обединих в Третия Райх, им посочих пътя, по който да станат архитекти на Нова Европа, каквото и да се случи в бъдеще, германците требва да помнят: изключително важно е, че са се освободил от всички елементи, които внасят сред тях разногласия и требва да правят всичко възможно за заздравяване на единството си.

Що се отнася до другите страни, тук е напълно невъзможно да давам препоръки поради постоянно променящата се ситуация. Преди 20 г. писах, че германците имат -само двама съюзника в Европа - Британия и Италия. През това време събитията се развиваха, така, че провеждането на политика според това мое твърдение е невъзможно.

Като че ли британците все още притежават имперска сила, но вече нямат тези морални качества, необходими за запазването на Империята. Изглежда че са господствували над света, а в действителност са ги управлявали евреите.

Италия опита да надмине древен Рим. Тя имаше всички древноримски амбиции, но не й достигаше решителен дух и материална сила. Единственият неин коз беше истинският римски лидер. Каква трагедия за този човек! И каква трагедия за страната! Както за италианците, така и за техните постижения!

Остава Франция. Преди 20 години писах, че мисля за нея. Тя продължава да бъде смъртен враг за немския народ. Непрекъснатата й демагогия и честите й "нервни кризи" ни принуждаваха понякога да подценяваме важността на нейните действия. Ако тя стане още по-хитра, което е много вероятно, това не требва да води до намаляване на недоверието от наша страна. Сегашната военна мощ на Франция е само спомен и дори според този възглед можете да сте напълно сигурни, че тя повече никога няма да ни докара неприятност. Каквото и да казват, в крайна сметка тази война постави Франция в категорията, където требва да бъде - държава от пети разред. Но въпреки това, благодарение на безкрайната й корупция и неподражаемо изкуство да изнудва, тя все още може да бъде опасна за нас. Затова требва и за напред да сме недоверчиви и внимателни към нея. Нека немците не приспиват вниманието си.

Да се придържаме към строгите принципи по отношение на другите страни, не е невъзможно. Освен това требва да сме готови да приспособяваме политиката си към променящите се условия. И все пак със сигурност може да се каже че Германия винаги ще намери непоколебими приятели сред хората, които активно се борят против еврейската зараза. Сигурен съм, че японците, китайците и мюсюлманските народи винаги ще са ни по-близки, отколкото например Франция, въпреки роднинската ни кръв. Трагедията на Франция е постоянната дегенерация в продължение на векове и еврейската поквара на нейните висши класи. А сега Франция е обречена да провежда еврейска политика.

След поражението на Райха и предстоящата проява на азиатския, африканския и вероятно южноамериканския национализъм, в света ще останат само две държави, които ще са в сьстояние да си противостоят. Съединените щати ще принудят тези две държави да изпробват силите си или по военен път, или в областта на икономиката и идеологията. Същите тези закони ще принудят тези две държави да станат врагове на Европа. Напълно ясно е, че рано или късно тези две държави ще потърсят поддръжка от единствената оцеляла велика нация в Европа - германците, й аз си давам ясна сметка за това и сега ще кажа: на всека цена немците требва да избегнат ролята на пешка в двата лагера.

Според възгледа на идеологията, при подобна конюнктура е трудно да се определи кое ще е по-вредно: еврейският американизъм или еврейският болшевизъм. Възможно е под влияние на събитията руснаците напълно да се освободят от еврейския марксизъм, но единствено, за да възродят панславизма в най-свирепия му и ненаситен вид що се отнася до американците, то ако те не се избавят от робството на нюйоркското еврейство, ги чака гибел още преди настъпването на зрелостта им. Фактът, че съчетават притежаване то на колосална материална сила с явно отсъствие на интелигентност, неволно подсказва мисълта за болното от елефантиазис дете. Не е ли съдено тази цивилизация да загине така бързо, както се е развила? Ако Америка успее да си изработи по-зряла доктрина от тази, която сега е като морален пътеводител и е основана на възвишени, но химерични принципи на т.нар., християнска наука, то възниква въпросът: дълго ли тя ще остане предимно бял континент?

Скоро ще стане ясно, че след завладяващия полет на този колос с глинени крака, са му останали сили само да предизвика собственото си падение. И каква великолепна възможност ще се открие пред жълтата раса при това внезапно падение. И според справедливостта, и според  историята, те ще имат същите доводи (или отсъствие на доводи) за оправдаване на нахлуването си американския континент, каквито имали европейците през ХVІ век. Техните многобройни и полугладни тълпи ще направят това, което единствено признава историята: правото на гладните хора да заситят глада си. Разбира се, ако претенциите им бъдат подкрепени с достатъчно сила!

И така, в този жесток свят, в който срещу нас бяха разпалени две големи войни, стана очевидно, че единствените народи, които имат шанс да оцелеят, са тези народи, които знаят как да страдат и които все още притежават мъжеството да се борят до края, дори и тогава, когато положението изглежда абсолютно безнадеждно.

И само тези народи имат право да говорят, че притежават подобни качества на пълноценност, които са способни да изчистят от организмът си смъртоносната отрова на еврейството.