Евреите в България

 

София 1941

 

 

За всеки народ идва неотклонимо част, в който той ще требва да се справи с еврейския въпрос, принуден за това от самите евреи.

Винаги е било голямо нещастие за народите, че това е ставало чак тогава, когато еврейският въпрос се обръщал вече в еврейска опасност.

Като белег на еврейската раса може да се посочи фактът, че тя носи в себе си винаги зародиша на антисемитизма и че там, където е застъпен най-много еврейският елемент, израства и става, в края на краищата, най-ефикасен антисемитизмът. Би било едно чудо, ако това не станеше и в България!

Дълбоко обосновано в характера на еврейския народ и същевременно трагедията на неговата история е обстоятелството, че няма хармония между народоностно-расовото чувство на евреина и народностния живот наоколо. Отлъчен от родината си, разпръснат по всички страни, този народ живее като чуждо тяло, между чужди народи. Живее съдбата на безпокойния  вечно скитащ Ахасфер.

Еврейският въпрос съществува. Би било глупаво да се отрече това. Еврейският въпрос съществува навсякъде, където живеят евреи. Където не съществува, се внася от евреите- - пришълци. Така пише Теодор Херцел в ционистките издания, в книгата си Еврейска Държава, 1934 г., стр. 25.

Няма евреин, който да не схваща противоположността между неговата раса и околния свят. Най-чистият път за премахване на това различие е асимилацията. Вторият път, по който вървят малцина, е ционизмът. Голямото болшинство на евреите в България вървят по пътя на асимилацията. Днес сме на крайната точка на тази епоха. Балансът е ясен: този опит на асимилацията е неуспешен, защото не можеше да успее. Защото през вековете евреите са се сношавали помежду си, помежду родовете си и за това представляват онова, което са те днес. Кръвта излезе по-силна от околния свят и нагаждането към него. Расата е и остава по-силна от всякакво нагаждане. Фактът е на лице: еврейската раса не се радва на никакви народни симпатии в България, защото е от друга кръв. За това не са могли да помогнат никакви опити на асимилация.

Не друг, а евреинът Ото Вайнингер е изразил това най-хубаво в своята прословута книга Пол и характер, като пише за . . . напълното неразбиране от евреите на държавната идея.

Българският народ се пробужда. Той не може да остане повече в мрака! Той се упъти отново към светли бъднини, към нови славни страници на своята история. Той иска заедно с храбрия германски народ, със своите другари по оръжие от световната война, да изгради новия ред в Европа! А в този нов ред място за еврейството няма!

Доказателство за ликвидиране с еврейщината в България се намира в Закона за защита на нацията.

Кога се поражда еврейският въпрос в България?

У нас, той е много по-стар, отколкото мнозина предполагат. В по-силни краски, обаче, той се е очертавал през време на петстотингодишното турско робство, когато българското възмущение се е обърнало еднакво както към чорбаджиите, така и към евреите. Още от онова време съществува названието чифути за тях, което е заимствувано от еврейския език и означава кучета.

През турското робство, евреите богаташи са били доставчици и финансови помощници и съветници на турските властници. Те са били и винаги в услуга на последните, когато се е касаело за разузнаване на планове на български хайдути и четници, или когато се е касаело за друго някое предателство. Това тяхно отнасяне към българите, естествено, не е спечелило симпатиите и доверието на нашия народ, който е предимно селски. Затова е много понятно, че нашите селяни хранят, едно органическо отвращение към тях. Има села, - много села, в които не позволяват евреин да мине. А села, в които пък да живеят евреи, много мъчно ще се намерят. Но това отвращение и омраза се дължат и на друго обстоятелство, което става ясно преди всичко в последните десетилетия: на низкия морал на еврейския народ.

Кой, преди всичко, е причината за развитието на проституцията в България? Добре се знае, че около 70/0 от всички проститутки у нас са били по-рано домашни прислужнички и то 90% от тях в еврейски семейства. Богатите евреи са избирали най-хубавите селски момичета за домашни прислужнички, или по-право за прислужнички на своите синове.

Така се гавриха тези чужди елементи с челядта на честния български селянин. Но и неговото търпение е на привършване. Той с гордост се нарежда под знамената на борците за един нов ред, един ред, който ще изгони един път за винаги от България подигравателите на българската селска чест!

След освобождението, евреите са съумели да се присламчат към българските богаташи, до видни политици, за да упражнят своето влияние върху тях, чрез най-силното си оръдие - парата.

Един от най-важните моменти при разглеждането на еврейския въпрос е обстоятелството, че в сравнение с други народи, при еврейския става въпрос за един извънредно богат народ.. Тяхното богатство им дава възможност да си купуват все нови политици в тези или онези държави, - най-пресния случай видяхме сега в Югославия, - за да влияят, чрез стопанството и политиката, върху съдбините на целия свят.

След световната война, те станаха едни от проводниците на голямата криза, която се яви като последица на тая страшна война. От тогава до сега те постепенно са се наложили преди всичко на нашия стопански живот.

Еврейският въпрос у нас е преди всичко икономически, а след това политически и държавен.

Две са теченията всред еврейството, които се борят за разрешаване на еврейския въпрос. От една страна стоят ционистите, които смятат че еврейският въпрос ще се разреши, като се концентрират евреите в Палестина с помощта на Англия - и от друга страна - неционистите, които сметат, че еврейският въпрос ще се разреши в страните, които те населяват като се води борба за възтържествуване на най-последователната демокрация, която уж щяла да им даде пълни национални права.  И едните, и другите са естествени съюзници на демокрациите, респективно на Англия.

Настроението на евреите у нас става ясно от два малки цитата из нашата преса, излезли из под перото на представители, както от едното, така и от другото течение.

Във вестник София бр. 587 от 22 август 1938 г. г-н М. Нисимов печати статия Един отговор по въпроса за еврейството, в която казва: Ционизмът,  общо  взето,  съвсем  не е  хуманно дело . . . Но, ако е въпрос  за  обособяването на правилно гледище, то ционизмът трябва да се третира като един естествен съюзник на Англия, която прави всички усилия, в днешните критични за нея моменти, на всяка цена да запази колониите си.

А евреинът Б. Давид, във вестник Заря бр. 5103 от 1. IX. 1938 г. в статията си Ционизмът и Палестина, казва:

Разрешението на еврейския въпрос е немислимо без пълната и окончателна победа на демокрациите над всякакъв гнет. Борбата против угнетяването е неделима, както е неделим и мирът.

Ясно е от тия цитати, какво е настроението на еврейството у нас. Тия писания не са случайни. Те са верен израз на чувствата на евреите понастоящем. В подкрепа на това твърдение трябва да се припомни и друго едно доказателство, каквото представляват резултатите от последните избори за народни представители в София. Знае се, че в кварталите на София, населявани от евреи, тия резултати бяха отрицателни за правителството. Те бяха едно указание за недоволството на евреите от политиката на българското правителство, което искаше едно координиране на силите си със силите на оста, което се постигна в последствие с влизането на България в тристранния пакт.

Опасността от тая определеност на еврейското население у нас е очевидна. Те държат в ръцете си големи стопански възможности, и тая тяхна определеност към едната от воюващите страни, при нашия неутралитет и при нашето членуване в тристранния пакт, което е доказателство на нашите отношения на приятелство към силите на оста, които ни помогнаха да осъществим една част от нашите национални идеали, може да създаде опасни последици.

Участието на евреите в нашия стопански живот става за сметка на нашия народ. Какво е участието на евреите в нашия стопански живот, всеки българин косвено е имал възможност да констатира, имайки случая да мине през някоя от софийските улици във време на еврейски празник. По тия улици като че ли не съществува български магазин. А от 399 магазини в четирите най-важни софийски улици - Леге, Раковски, Пирот и Екзарх Йосиф, - 240 магазини са еврейски, и само 159 български, при съотношение в София едно към сто.

Статистически данни, разработени напоследък от Борис Константинов, публикувани в списание Економист, книжка I., от 1939 г., са много ценен принос към запознаването на българското общество с истинската физиономия на еврейския стопански и икономически паразитизъм.

Тези данни дават цифровата картина за участието на евреите в нашия стопански живот. Българското население у нас, което представлява 90% от цялото население, има в ръцете си само 44,2% от българската индустрия.  Останалите 10% от населението - чужденците в България, и то 90% от, тях евреите,- държат другата част от индустрията- 55,8%. Специално евреите държат 44,4% от текстилната индустрия, най-голямата индустриална област у нас, 35% от пивоварната индустрия, 22,4% от хартиената индустрия и пр.

Много по-важно е участието на евреите в търговията. Повече от половината активно еврейско население, което живее в София, възлизащо на 16 027 души, именно 8 326 души, се занимава с търговия.

От вносната търговия в България евреите държат общо 56,27%. В някои области на вносната търговия те са установили истински монопол. Те държат 72% от манифактурата, 71,9% от галантерията, 97% от стъкларията, 51,8% от суровите кожи, 54% от шапкарството, 46% от хартията и др.

Положението на евреите в износната: търговия не е по-лошо.  Там те имат участие  общо 35%. Износителите евреи, макар че отношението на еврейското население към българското е 1:100 по число, са колкото износителите българи.

Участието на еврейското малцинство в нашия стопански живот може да се провери и чрез капиталите, които са вложени в различни банки. Всички капитали, сбрани в еврейски и други банки, разделени на еврейското население, дават на глава по 1 628 лева, а българските капитали, разделени на българското население, дават на глава само по 318 лева. Изводът от тези изследвания е, че средният доход на евреина е 26 пъти по-голям от този на българина. Като се има предвид, че евреите са 50 000 души и че средният доход на българина е 26 пъти по-малък от средния доход на евреина, явно е че въпросът се касае до прехраната на повече от 1 300 000 души българи.

Заключението от тези констатации е, че тази малка група, която представлява една стотна от българското население, държи половината от нашата индустрия, близо 60% от нашата търговия и е поставена в едно много благоприятно, дори по-благоприятно икономическо положение, отколкото българският народ, а от там, че тя е по-добре и в хигиенично и в просветно отношение. А когато един човек е силен икономически, очевидно е, че той има преимущества и за преуспех, и за власт, и за сила в обществения и икономическия живот.

От друга страна, не трябва да се забравя, че в нашата страна има свръхнаселение по селата. Без да променяме, в каквото и да е, организацията на нашето селско стопанство, ние можем да изтеглим от селското население 650 000 души. Това е безработната ръка, вън от естествения годишен прираст на населението. Тези хора днес няма къде да вложат своя труд. Това е едно свръхнаселение, за което сме длъжни да се погрижим и да му намерим прехрана. На второ място, ние знаем, че на 1 кв. км. работна земя в България се падат 116 души, в Румъния - 97 души, в Италия - 90 души, в Германия - 52 души, в Англия - 30 души и в Америка - 17 души. Ние имаме най-много хора върху 1 кв. км. работна земя, следователно най-голям глад за земя. Известно е така също, че на едно активно лице у нас се пада най-малкото количество обработваема земя. Докато у нас на едно активно лице се пада 152 декара обработваема земя, в Югославия се падат 282 декара, в Германия - 352 декара, в Англия - 1664 декара, в Канада - 2221  декара. Гладът за земя у нас е застрашителен, а условията, при които е поставен българският народ, са крайно лоши. Доходът на нашето земеделско стопанство е свършено недостатъчен и не може да покрие и най-належащите му нужди.

Към проблема на излишната работна ръка у нас требва да прибавим и нещо друго. Ние имаме повече от 85 000 вишисти и полувисшисти и повече от 350 000 гимназисти и полугимназисти. Всички тези хора, каймакът на нашия народ, идейки от селата, се трупат в градовете и смятат, че там ще намерят някакъв отдушник и приложение на своите сили. В града, обаче, те намират търговията, индустрията и занаятите заети от евреи. Независимо от това, българският елемент се спираше и от еврейския расизъм, който от своя страна не допуска в еврейските предприятия да встъпват българи. И за това повечето интелигентни българи се ориентираха към свободните професии и държавната трапеза, дето пък, поради това, че службите са зле платени, евреите не отиваха. Само така може да се обясни отчасти неосведомеността на част от нашата интелигенция по еврейската проблема. Нашата интелигенция навлезе в свободните професии и зае държавната трапеза, а евреите останаха да работят в икономическата област. Нашата интелигенция не познава икономическата страна на еврейската проблема, в същност най-съществената, защото интересите й не се сблъскват пряко с тия на евреите.

Констатирайки преголямото участие и влияние на евреите в нашия стопански живот, не може да не се отбележи, че това участие и влияние е било отрицателно и извънредно вредно. Доказателства за това са най-напред изникналите големи богаташи евреи, които преди 15 години нямаха нито стотинка. Каквато и работа да се върши в България, колкото и да се печели, не може да се печели повече от 500 000 лева на година. Нека бъдат 1 000 000 лева. У нас има евреи, които преди 15 години нямаха счупена пара, а днес са в състояние да подаряват по 6-7 милиона лева на студентството, - разбира се и това с определена, известна цел, - и имат състояния от по 300- 400 милиона лева. Всеки може да попита: по какъв начин са спечелени тези пари? Те са кражба от нашето стопанство. От друга страна добиването и запазването на тия милиони е нанасяло много по-големи загуби върху стопанството и нравствената снага на нацията. Евреите са най-големите майстори в подкупничеството и в подобните на него престъпления.

Евреите никога не са имали съзнание за задълженията си към държавата. Те винаги са смятали, че имат право да печелят без оглед на средствата и без оглед на чий гръб. Те са ограбвали систематически нашата държава. В подкрепа на това обвинение ще се позовем на ревизията, която от няколко месеца насам Министерството на финансите произведе на десетки фирми в България. При тези ревизии се съставиха актове на 38 фирми, от които 35 еврейски и 3 български. Констатирани са нарушения, които възлизат на 79 990 000 лева, от които на българските фирми се падат около 6 000 000 лева, а остатъкът - на еврейските фирми. Тези господа даже не обжалваха постановленията! Глоби от 10, 12, 15 и 17 милиона лева се внесоха само за 24 часа. Това не са единични случаи. Това не са фирми много на брой и тяхното число мотивира твърдението, че у евреите е система да се избягват тежестите към държавата и сочат на заключението, че те нямат никакво съзнание на данъкоплатци, а напротив, те търсят всячески начин, за да ограбват и плячкосват държавата ни. Във всички народи има престъпни елементи. Тяхното изследване влиза в областта на криминологията. Народи без престъпници няма. Не е за това достатъчно да се докаже, че в еврейския народ има престъпници, - защото това може да констатираме, както е казано във всички народи. Но от голямо значение би било да се проследи точно, какъв вид са престъпленията, извършени от евреи и какво отношение имат те към престъпленията от същия род, извършени от българи.

От интерес са в тази смисъл данните, които е проучил народният представител г-н Димитър Андреев. Тези резултати са потресаващи. Ето данните: коефициентът е изчислен към 10 000 души вменяемо население, понеже иначе цифрата ще бъде много малка за боравене:

 

 

 

1930 - 1935

1936 - 1939

 

българи

евреи

българи

евреи

 

Измама  и  злоупотреба на

доверие

6,90

24,77

11,52

27,25

Банкрутство и щета на кредитори

0,64

17,34

0,72

7,47

Общо опасни престъпления

 

2,86

4,95

3,96

4,95

Търговски  външни  платежни

средства

 

0,22

9,91

0,39

29,73

Закона за мерки и теглилки

 

0,07

2,47

0,22

4,95

 

Това е  огледалото  за отрицателното и вредното влияние на евреите  в нашия, социален живот. Тия цифри достатъчно говорят за нравствените и морални опустошения, които еврейството е извършило върху снагата на българската нация.

На евреите добре е известно всичко това, и те всячески се стремят да заблуждават българското общество и да се изкарват като светци-мъченици. За тази цел си служат с много аргументи. Единият е, че не требвало да затваряме казармите за евреите, защото те се били заедно с нас, за реализиране идеалите на българския народ и че са дали повече жертви, отколкото българите за тези идеали. Това твърдение, при факта, че българският народ даде само през последната война повече от 74 000 души убити и изчезнали срещу 363 души убити и изчезнали евреи, е дързост и кощунство. Колко скъпа е за евреите българската казарма, за която те днес плачат, става видно от следващите цифри: Българите, при население 3 947 000 души, са дали убити 74,363, което прави 18,8%, циганите, при население 94 000 души, са дали убити 1 914 души, което прави 13,9% и евреите при население 43 000 души, са дали убити и изчезнали 363 души, което прави 8,4%.

Изводите са ясни. Този малък процент на убити и изчезнали през време на войната евреи се дължи или на това, че в голямата си част тези господа са били чужди поданици или пък на това, че са седели в тила. Във всеки случай най-онеправданата група - циганите, които нямат почти никакви права, са дали повече жертви от оная малка група, която се ползува с най-големи привилегии в нашата страна - евреите.

Имали били ордени! Имат, вярно е, но се знаят случаи, когато единият брат има български орден за храброст, другият брат - гръцки и чичото - румънски орден за храброст, защото всяко еврейско семейство, по понятни съображения, е пръснато навсякъде по света. Един живее в една столица, друг живее в друга столица, за да могат по-лесно да правят гешефтите си  и да заобикалят разните законни разпореждания против валутни и други престъпни сделки, които са били винаги на пръв план в техните мисли.

Нима ще си правим илюзията, че евреите ще се бият за нашето отечество? Нима те знаят, какво значи отечество?

Нека сами се произнесат!

За Бога! Десет отечества бих дала за едно съществуване без дървеници. . . пише еврейката Роза Люксембург в едно писмо от 10 август 1915 г. на приятелката си Луиза Каутски.

Евреинът Тухолски пък пише в списанието Велтбюне №41/1927 г. стр. 557-9 между другото:

. . . Никой от нас, евреите, няма желание да умира, най-малко за честта на войника. Войниците, професионалните убийци, бягат винаги напред. Правото на всеки един е да дезертира през време на война от войската, както го правих аз и стотици от моите приятели. . .

Колко голяма е любовта на евреите към нашия народ и държава става ясно и от факта, че до скоро те отбягваха да се сдобият с българско поданство. Особено след катастрофата, когато се почнаха гоненията против причинителите, и дори ония евреи, които бяха добили българско поданство и които се страхуваха, че ще попаднат под ударите на закона, приеха чуждо поданство и затова не се оказа нито един евреин, осъден по закона за виновниците на катастрофата. Впоследствие, обаче, вън от нас положението се измени.

От ред години насам, режимът срещу евреите в различните държави се промени в тяхна вреда. В много държави почнаха гонения срещу евреите. Следствие на това се забелязва друго явление: появи се у нашите евреи стремеж да приемат българско поданство. Ето една малка статистика за случая: През 1934 г. са приети евреи за български поданици 81 човека, 1935 г. - 124, през 1936 г. - 133 и през периода 1937-1940 г., през който период по принцип не се приемаха за български поданици евреи, но за голямо съжаление, вследствие ходатайството на разни големци, са приети евреи чужди поданици за български такива 222 човека. И до колко днес е голямо желанието, на евреите да станат български поданици личи от факта, че в момента, когато се гласуваше от XXV обикновено Народно събрание Закона за защита на нацията, в Министерството на правосъдието стояха към 8 000 заявления от евреи, които желаеха да станат български поданици. Та нали България е страната, където евреите се чувствуват най-добре? Тоя факт не трябва да ни учудва, защото няма нито в Европа, нито другаде в свята страна, където евреите да не са гонени, а според признания от еврейски източници, евреите се ползуват с пълна свобода и нямат почти никакви ограничения само в няколко държави в Европа: Англия, Франция, Швеция, Швейцария, Португалия и България. След последния закон срещу евреите, който се гласува в Франция, тая констатация, след като се има и предвид нашият закон за защита на нацията, остава валиден само за Швеция, Швейцария, Португалия и Англия. Нашият Закон за защита на нацията нанесе един удар върху еврейството.

Но и едно трябва да се има пред вид: Евреинът, дали е покръстен до 1. септември или не, - пак си остава евреин.

Още един важен въпрос трябва да се спомене: връзката между еврейството и масонството. Едното не съществува без другото! Особено през световната война, при сепаративно водените предателски мирни преговори на швейцарската граница, българските масони-майстори са показвали истинския си образ. Но и против масонството, тази рожба на еврейството, се борят борците за новия ред.

Българският селянин, казва един, затова не обича скрити работи, тайни организации; на неговото чело има само едно нещо: пот! Потта от неговия труд. Труд за всички нас, които сме чада на благородната и плодовита българска земя.

С присъединяването на България към тристранния пакт, с пропускането на братските германски войскари и с гласуването на Закона за защита на нацията еврейството разбра, че ще има война между него и пробуждащия се български народ.

Евреите са решили да упражнят всички средства за унищожение на онези народи, които въстават против тях.

Неотдавна, при инсценираните от евреите анти-германски и анти-италиански манифестации в Белград, - тълпата се поведе от евреите и против българите. Няколко български студенти, които следват в Белградския университет, бяха убити. Така отвръщат юдеите на българското гостоприемство през десетилетията!

Ние трябва да бдим, да внимаваме навсякъде, където срещнем в страната ни евреи, защото те сега са изцяло предадени на английския шпионаж.

Тяхната задача е да разузнават и да пускат слухове, както и да разколебават народа във вярата му в победата на Велика Германия.

Чухте ли, че няма вече хляб??? . . . Чухте ли, че еди-къде си войската се е бунтувала против своите офицери?? ...

Така шушукат врагове на българската нация - евреите.

Ние можем да им отговорим само едно:

Идва денят на една нова Европа, на един нов свят. България ще успее да реализира своите национални идеали.

В нова възродена и национално обединена България няма да има място вече нито за един евреин!!!

 

Литература

 

Сведения от:

 

Дирекцията на Полицията.

Дирекцията на Статистиката.

Министерството на Търговията.

Министерството на Вътрешните работи.

Министерството на Правосъдието.

Речите на народните представители: Димитър Андреев, Дочо Христов, Дени Костов, Крум Митаков.

Списание Економист, кн. I, 1939 .

Статистически годишник 1936 г.

Д-р Ханс Шустер: Евреи в Румъния 1939 г.,

Евреите в Германия от института за проучване на евреиските въпроси в Берлин.

Франц Розе: Евреи се съдят сами  1939 г.

Д-р П. Алдаг: Евреи в Англия  1939 г.

Д-р Лерс: Еврейство и бандитство  1938 г.

Д-р Лерс: Как достигат евреите до парите 1938 г.