Евреите са виновни

15 ноември 1941 г.

Вината на евреите за избухването и разширяването на настоящата война е толкова явна и очебиеща, че няма нужда от доказателства. Евреите желаеха тази война и я имат. Но с това се сбъдна и предричането на фюрера, който в речта си на 30 януари 1939 година заяви в Райхстага, че ако интернационалните еврейски финансови магнати успеят да въвлекат народите в нова световна война, резултатът няма да бъде болшевизиране на света и победа на еврейството, както те очакват, а унищожа­ване на еврейската раса в Европа.

Ние виждаме, че това предсказание се сбъдна. Съдба­та, която постига днес еврейството е сурова, наистина, но е напълно заслужена. Няма никакво място за състра­дание и съжаления. Световното еврейство се излъга в преценката на силите си, като предизвика войната и днес е подложено на един процес на постепенно унищоже­ние, на какъвто ние бихме били подхвърлени, в случай че евреите притежаваха властта. По силата на собстве­ния му закон: „Око за око, зъб за зъб!", еврейството е осъдено на унищожение.

В борбата, която днес водим, всеки евреин е наш враг, безразлично къде се намира, дали в някое полско гето, или води паразитния си живот в Берлин, Хамбург или някой друг германски град, или пък надува бойната тръба в Ню Йорк или Вашингтон. Всички евреи, поради раса­та си и интернационалното си съзаклятничество, са про­тив националсоциалистическа Германия. Те страстно желаят поражението и унищожаването на Германия и с всички усилия работят за това. Ако евреите в Германия нямат възможност да действат в това направление, не означава че у нас те са по-лоялни. Причината се крие в това, че ние своевременно взехме нужните мерки.

Една от тези мерки е въвеждането на жълтата звезда, която всеки евреин е длъжен да носи. Така той се разли­чава външно и може веднага да бъде разпознат, ако се опита и с най-малкото нещо да увреди народната общ­ност. Тази мярка е хуманна, тя е, така да се каже, пре­вантивна мярка, която ще попречи на евреина да се вмъкне незабелязано в редовете ни, за да сее раздори.

Когато преди няколко седмици евреите се появиха по улиците на Берлин, украсени с еврейската звезда, бер­линчани бяха смаяни. Много малко от тях знаеха, че има още толкова много евреи в столицата. Всеки откри­ваше по някой от съседите си, който дотогава се бе пре­струвал на смирен и безобиден, но бе, обръщал внима­ние с роптанието, а никой не можеше дори и да предпо­ложи, че е евреин. Той се е преструвал и се е приспосо­бявал, очаквайки само удобния час. Кой от нас можеше да предполага, че врагът е непосредствено до него? Че той подслушва разговорите по улиците, в подземната железница и по опашките пред магазините за цигари. Има евреи, които по външност трудно се различават. И в това отношение те са се помъчили да се пригодят до­колкото им е било възможно. Такива евреи са най-опасните. Много характерно е обстоятелството, че веднага след въвеждането на някоя мярка от страна на прави­телството, още на другия ден тя биваше отпечатвана в английските и северноамериканските вестници. Това показва, че евреите са в постоянна връзка с нашите неприятели и то не само по въпроси, които засягат тях, но и по всички важни военни въпроси. Врагът, значи, е сред самите нас. Какво по-лесно обяснимо от това да го на­правим видим за всички?

Първите дни след въвеждането на еврейската звезда се забеляза значително увеличение на продажбата на вестници. Всеки евреин, който бе принуден да излезе, купуваше вестници, за да прикрие жълтия знак. Когато това беше забранено,тук-там из улиците на Берлин поч­наха да се срещат евреи, придружени от чужденци неевреи, които парадираха по улиците. Тези еврейски слуги би трябвало също да носят еврейската звезда. Аргумен­тите, които те дават за провокаторското си държане, са вечно едни и същи: казват, че и евреите били хора, ся­каш ние твърдим противното; че не са ли също хора и разбойниците, престъпниците, крадците, изнасилвачите на деца и пр. и въпреки това никой няма да тръгне да се разхожда с тях по улиците. По-нататък казват, че тех­ните познати евреи са порядъчни хора - всеки евреин може да намери безсъвестни и безскрупулни хора, кои­то да го смятат за порядъчен! Казват още, че тяхното познанство датира от дълги години - като че ли това е достатъчна причина да се отдаде специална почит на ев­реина, и пр. и пр.

Евреите виждат, че сега са изоставени сами на себе си и се опитват да приложат един нов трик. Те познават доброто сърце на германеца, който е готов при вида на сантиментални сълзи да забрави несправедливостите, които от години са извършвани над него, и искат да пре­дизвикат състрадание. Сякаш в Берлин евреите са само малки сладки дечица и безпомощни стари жени. С това може би те искат за момент да подействат на настрое­нието на наивниците, нас обаче не могат да заблудят. Ние много добре знаем какво са евреите за нас.

Ние трябва да спечелим войната. Ако я загубим, всич­ки тези преструващи се на невинни и безобидни евреи изведнъж ще се превърнат в бесни вълци. Ще се нахвърлят върху народа ни, върху жените и децата ни, за да си отмъстят по нечуван начин. Те извършиха вече подобно отмъщение в Бесарабия и в балтийските държа­ви, когато болшевиките нахлуха там. При това в тези страни нито народът, нито правителствата им бяха сто­рили някакво зло. Ние трябва да продължим борбата с евреите. Ние не можем да се спрем вече, независимо от това, че не желаем да се спрем. Евреите трябва да бъдат изключени напълно от германската общност, понеже пречат на нашето единство. Това е най-елементарен за­кон за народностна, национална и социална хигиена. Евреите никога няма да ни оставят на мира; те ще се стараят да насъскват народите и да ги въвличат във вой­на срещу нас. Какво ги интересува тях, че войната при­чинява страдания на човечеството! Тяхната едничка цел е да подчинят целия свят на паричното си и кърваво гос­подство! Евреите са паразитна раса, която се наслоява като гниеща плесен върху културата на нрави, по-мал­ко инстинктивни народи. Срещу това зло има само едно-едничко ефикасно средство: да се отреже и захвърли.

Колко бледи са пред този световен проблем, който от хилядолетия насам занимава човечеството, безсмислените, опитващи се да въздействат на сърцето аргументи на още останалите приятели на еврейството! Тези техни приятели сигурно ще онемеят от изненада, ако можех. да видят как ще се държат скъпите им евреи в случай че вземат властта. Но тогава ще бъде много късно. Дълг на всяко национално ръководство е с помощта на съот­ветни мерки да предотврати настъпването на такова състояние. Има разлика между хора и хора, както има различия между животни и животни. Ние различаваме добри и лоши хора, както различаваме добри и лоши животни, фактът, че евреите, живеят между нас, не е доказателство, че принадлежат към нас, както и бълха­та не може да се причисли към домашните животни само поради това, че се среща по къщите. Когато господин Брамзик или пък госпожа Кньотерих, при вида на някоя отбелязана с еврейската звезда стара жена почувстват състрадание в сърцето си, те никога не бива да забравят, че някой далечен внук на тази стара жена, на име Натан Кауфман, живее в Ню Йорк и изработва план за стерилизация на германското население до 60 години, или пък че синът на някой неин далечен чичо, някой си Барух Моргентау или пък Унтермайер, стои зад Рузвелт и го насъсква да вземе участие във войната, и ако успее да стори това, един ден някой добър несведущ американ­ски войник ще повали на бойното поле единствения син на господин Брамзик или на госпожа Кньотерих. И то за чест и слава на световното еврейство, към което се числи и тази стара жена, която се преструва на болна и недъгава, за да предизвика съчувствие.

Една от съдбовните черти на нашия национален ха­рактер е тази, че лесно забравяме. Този наш недостатък говори за изключителната ни порядъчност и великоду­шие, но не е от полза за политическата ни мъдрост и прозорливост. Ние мислим, че всички хора са добри като нас. Французите ни се заканиха през зимата на 1939-1940 година, че ще ни победят, ще разпокъсат Райха и ще ни принудят да образуваме опашки пред техните по­ходни кухни, за да получим малко топла храна за нас и семействата си. Минаха само шест седмици и нашата войска покори франция. Днес виждаме германски вой­ници по шосетата и пътищата да раздават хляб и салам на гладуващи френски жени и деца, също и бензин на парижките бежанци, за да могат да се върнат по-скоро в родния си град и да започнат, може би, отново да насъскват против Райха. Такива сме си ние, германците. На­шата национална добродетел е същевременно и нацио­налният ни недостатък. Ние всички искаме да сме таки­ва. Там, където това не вреди, то не е хубаво. Обаче още Клопщок ни завеща полезния съвет: да не сме така прекалено справедливи; неприятелите ни не мислят до­статъчна благородно, за да схванат хубавото в тази наша грешка

Това най-много се отнася за отношението ни спрямо евреите. По отношение на тях отстъпчивостта е не само слабост, а и игнориране на дълг и престъпление спрямо държавната сигурност. Защото най-съкровеното жела­ние на евреите е да си отмъстят с терор и кръв за вели­кодушието ни. Най-доброто средство в случая е неумо­лима и студена твърдост спрямо онези, които се стараят да покварят народа ни, спрямо подпалвачите на тази война и спрямо онези , които ще искат да извлекат пол­за, ако загубим войната. Поради тази причина искам още веднъж изрично да подчертая следното:

1.      Евреите са зло за нас. Те предизвикаха тази вой­на с цел да унищожат германския народ и германския Райх. Трябва да се попречи на този техен план.

2.      Няма никаква разлика между тях. Всеки евреин е заклет враг на германския народ. Когато той прикрива това си враждебно отношение към нас, прави го от ли­цемерие и хитрост.

3.      Всеки германски войник, паднал в тази война,тежи на съвестта на евреите. Те трябва да заплатят за него.

4.      Който носи еврейска звезда, е народен враг. Кой­то продължава да общува с евреите, трябва да се преце­нява като тях и да се третира като тях. Такъв субект за­служава презрението на целия народ, защото във време на изпитание изоставя страхливо и подло народа си, за да застане на страната на онези, които ни мразят.

5.      Евреите са под закрилата на враговете ни. Няма защо да се привеждат доказателства за пагубната роля,която играят спрямо германския народ.

6.      Евреите са неприятелски пратеници сред нас.Който дружи с тях, дружи с враговете ни.Евреите нямат право да се държат наравно с нас.

7.      Когато се опитат да говорят по улиците, по опашките пред магазините, в трамваите или подземните железни­ци, трябва да се принудят да млъкнат. Не затова, че принципиално нямат право, а защото са евреи и нямат право на глас в нашата общност.

8.      Когато някой евреин се опита да въздейства на чувствата ти, помни, че това е само спекулиране с твоя­та склонност лесно да забравяш. Дай му да разбере, че знаеш какво представлява и го накажи с презрението си.

9.      След войната доблестните ни врагове ще заслу­жат милостта ни. Евреинът, обаче, не е доблестен враг.Той само се преструва.

10. Евреите са виновници за тази война. Като се държим така спрямо тях, ние постъпваме напълно спра­ведливо. Те заслужават това наше отношение.

Задачата на правителството е да се справи оконча­телно с тях. Никой няма право да действа на своя глава, обаче всеки е длъжен да изпълнява взетите от държава­та мерки срещу евреите, както и да не оставя да бъде заблуждавай от техните трикове.

Сигурността на държавата изисква това от всички нас.