Крали Марко обесва евреина

(Крали Марко обикаля земята за един ден)

Един ден Крали Марко като минувал през едно добружанско село, пред коня му се изправила стара дрипава жена и протегнала ръка за милостиня.

- Защо просиш, бабо? – попитал я Крали Марко.

- Защото гладуваме, незнаен юнако! Нямаме зърно и жито в селото. Суша опожари Добружанската равнина. Нивите не можаха да вържат клас, полята почерняха и добитъкът измря от глад. Тая зима дърветата от гората не ще стигнат за кръстове; от глад ще мре златна Добруджа.

Бръкнал Марко в пояса си, извадил сърмената кесия, но в нея не намерил нито една пара да дарува бабичката. Тежко му станало. Навел глава, потеглил през осиромашалите села и надвечер стигнал в Солун. Отбил се в една хладна механа да сръбне чабур вино, дано разкара мъката му. Пил чабур, пил два, въздъхнал. Пил три чабура – очите му светнали. Започнал тогава да се хвали:

- Имам булче, по-хубаво от звезда. Не го давам за три града като Солун, с пристанището и всичките гемии в пристанището.

- Да ти е честито булчето! – обадил се от дъното на механата Жълтия евреин, най-богатият човек в Солун. Колкото гемии плували тогава по Бяло море, по Черно море и по Синьо море – всичките били на Жълтия евреин.

- Имам хвърковат кон, който може да обиколи за един ден цялата земя! – повторно се похвалил Крали Марко.

- Не вярвам! – викнал Жълтият евреин.

- Искаш ли да се хванем на бас?

- Искам. Ако аз заложа една гемия догоре пълна с жълтици, ти какво ще заложиш?

- Залагам коня си! – отвърнал Крали Марко.

- Не ща го.

- Залагам булчето си!

- Приемам – съгласил се Жълтият евреин и подал ръка.

Рано на другата сутрин Марко оседлал Шарколията, яхнал го и тръгнал по щирокия друм, който опасвал като колан цялото земно кълбо. От изгрев слънце тръгнал към залез и продумал на коня си:

- Бързай, Шарко! Ако обиколиме до довечера цялата земя, утре Яно ковачът ще ти изкове златни подкови. Бягай, братко!

Разперил криле Шарколията и хвръкнал. Отишел да се не види. Додето слънцето излезе на една копраля, половината земя обиколил; додето слънцето се издигне на още една копраля, изходил хвърковатият кон и другата половина. Откъм изгрев се задал Крали Марко и като наближил Солун, сърцето му затуптяло от радост. На два часа път от Солун тогава имало един хан. Крали Марко спрял на хана, хем да почине умореният му кон, хем той самият да подремне, додето слънцето превали към залез. Легнал си юнакът, заспал, а ханджията повел изпотения кон за юздата да го разхожда по двора.

- По каква работа ходи твоят господар? – попитал ханджията Шарколията.

Конят му разправил. Тогава ханджията пуснал юздата, влязъл в хана и тозчас се появил с една кофа червено искрящо вино. Навел се Шарколията да пие, пил и се напил. Щом го напоил, ханджията извадил от джоба си една остра ножица и му отрязъл лявото крило. Този ханджия бил брат на Жълтия евреин.

Надвечер Крали Марко се пробудил и скочил: слънцето клоняло към залез. Метнал се съненият юнак на коня и го бутнал да бяга. Бягал Шарколия, що бягал, показали се кулите на Солун, но градът бил още далеч.

- Лети! – подканил го Марко.

- Не мога, господарю!

- Защо не можеш?

- Ханджията отряза с ножица лявото ми крило.

Прехапал устни Марко. Свило му се сърцето, като си помислил, че евреинът ще вземе хубавата му невеста, и грозно изревал. На рева му тозчас се отзовала неговата посестрима Гюргя и долетяла на своя сур елен.

- Защо ревеш, побратиме? – попитала го тя.

Тъй и тъй – разправил й Крали Марко.

- Не бой се, мили побратиме, ами яхни моя елен и бягай към Солун!

Прехвърлил се Марко от Шарколията върху елена и преди слънцето да потъне зад морето, скочил пред механата.

Жълтият евреин още повече пожълтял и нагребал цяла гемия злато от съкровищницата си за Крали Марка. Натоварил Марко златото на една биволска кола и го закарал право в Добруджа. Спрял сред равнината, повикал кметовете на селата и им отмерил по едно кринче жълтици за всяко село.

- На ви пари! Купете храна за гладните добружанци, додето дойде новото жито – поръчал им той и се върнал пак на юг, към Солун.

В Македония той намерил Гюргя, седнала под едно дърво – плете му чорапи и пее, а до нея Шарколия със здраво крило, пасе трева.

- Да си ми жива, посестримо, дето излекува хвърковатия ми кон с горско биле! – викнал Марко, прегърнал самодивата и я целунал три пъти по челото.

Дигнал се оттам и отишел право на хана. Отскубнал един косъм от мустака си, повикал ханджията и без да му продума нещо, обесил го с косъма на фенера, който светел пред вратата на хана.


Ангел Каралийчев, Приказен свят, Том втори, София, 1974 г., стр. 275-8