Династията Рокфелер

(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)

 

«Веднъж навлезли в Рокфелеровия свят и науча­вайки нещо за него, вие съзнавате, че има още много, което не знаете.»

Мезвински

«Ние ще имаме световно управление независимо дали го искате или не - чрез завоевание или съгласие.

Отговорите на Джеймс Вартбург - член на Комитета за връзки с чужбина пред Сенаторската комисия по външните въпроси.

 

От 130 години насам тази фамилия, преминала през много перипетии и най-различни бизнеси, се налага с богатствата и имуществата си не само в САЩ, но и в целия свят. Преборва се с много съперници и конкуренти, които купува или ликвидира, за да бъде днес световен господар на петрола и банките в съдружие с Ротшилд и други.Никой не е в състояние да определи нейните богатства, както и нейните доходи.

Петролната фирма «Ексон», която й принадлежи, е най-голямата в света и все пак това не е главното занимание на Рокфелерови. Между многото други банки, които притежават, най-известните са Сити Банк и Чеиз Манхатън, която по авоари е трета в света, но на първо място по влияние. Най-голямата банка в света е Банк оф Америка със седалище Калифорния и е собственост на династията Ротшилд. И двете банки са много близки и тясно свързани чрез идеята за световно управление.

Чейз Манхатън Банк произлиза от обединението на Чейз Банк - собственост на Рокфелер, с Манхатън - собственост на Кун и Льоб, които от много поколения са свързани финансово и по роднинска линия с Ротшилд. В момента Чейз Манхатън има повече от 60 000 банки-клонове в света и дори в Съветския съюз (Москва).

Чейз Манхатън Банк наподобява една независима и силна държава, притежаваща повече имущества н богат­ства от много държави в света. Давид Рокфелер се среща с много повече държавни глави, отколкото който и да е президент или държавен глава в света. Той разговаря и с ръководителите на Китай, Съветския съюз и останалите доскоро социалистически страни. Всички Рокфелерови банки финансират и са тясно свързани с повече от 50-те най-големи застрахователни дружества в света, работят с техни авоари. Контролират повече от въздушните линии и големите корпорации, като Ай Би Ем, Мобил, Тексико, Боинг, Ксерокс, неимоверно голямата телефонна компа­ния Ей Ти енд Ти и много други. Контролира почти всички държави в света, независимо от идеологическите им устои - капиталистически и социалистически. За тях е много по-лесно да се справят със социалистическите страни, където е необходимо да контролират само един човек - диктаторът, докато в капиталистическия свят средната класа хора е все още независима и неподчинена.

Създателят и основателят на династията Джон Д. Рокфелер е бил най-мразеният човек в Америка.

Петимата му синове от по-новата генерация са се поучили от някои грешки на баща си. Прилагайки всичките му стари експлоататорски прийоми, те се стараят да представят името на фамилията в друга по-благоприятна светлина, и до известна степен постигат това чрез създаването на най-различните многобройни фондации. Първата е създадена през 1901 г. под името «Рокфелеров институт за медицинско проучване». Докато названието на този институт е олицетворение на хуманност, предназначението му всъщност е съвсем друго и двулико: измисля витамините, употребявани за предпазване от всякакви заболявания, които много бързо се налагат на пазара, за производството на които Рокфелер инвестира колосални суми.

Чрез създаването на многобройните и големи фондации Рокфелер умело избягва да плаща данъка върху общия доход в САЩ, който е задължителен за всеки американец, и на който се крепи държавата. В САЩ фондациите са освободени от данък, тъй като се предполага, че са създадени с благотворителни и хуманни цели, а именно - медицински изследвания, подпомагане на научните инсти­тути, подпомагане на американски и международни сту­денти и всевъзможни други отрасли, нуждаещи се от частна помощ.           

Те използват следния узаконен трик - половината от личния си доход внасят във фондацията, което ги освобождава от данък. С другата половина поддържат повечето от колежите и институтите, на които налагат своята идеология и ги контролират. От няколко поколения вече си създават свои кадри. Всички завършили Харвадския университет са по върховете на администрацията.

Картината е ясна. След като Рокфелерови контролират банките, петрола, най-големите производствени компании, застрахователните дружества, образователната система, медицината и най-важното - управлението, те управля­ват не само САЩ, а и целия свят.

Колкото и странно да звучи, фондациите на Рокфелер финансират личности и организации, чиито цели са провеждане на комунистическа идеология в училищата и нейното пропагандиране.Те създават и финансират повечето от учебниците, които по нищо не отстъпват на тези от социалистическите страни.

Не са забравили дори и религията, която играе важна роля за оформяне на общественото мнение. Преди години те основават семинария в Ню Йорк, една от най-известните и най-влиятелните.Всички нейни възпитаници не са вече пропагандатори на християнството, а на социализма. Ето защо повечето свещеници, пастори и църкви в Америка, пък и по целия свят, не са нищо повече освен големи финансови предприятия, които се поддържат и крепят на наивността на много добри хора.

Години наред аз си задавах същия въпрос, който и вие ще си зададете, като четете тази книга. Защо Рокфелерови, едни от най-големите капиталисти в света, харчат милиарди долари и финансират своите неприятели - социалистите? Почти всички дарения от мащаба на стотици милиони, които Рокфелерови са правели и правят, са за поощряване и подпомагане на социализма. Против­ници на конкуренцията, те следва да бъдат противници на частната инициатива, която ще им пречи. Те насочват управлението на отделните държави само за постигане на собствените си интереси. Най-лесният път за премахване на конкуренцията, контролиране на търговията, банките, природните богатства и почти всичко, е да използваш силата на властта. А за да контролираш световни моно­поли трябва да установиш една световна власт, която е и крайната им цел.

Ключът на цялата им организация е Комитетът за външни връзки, мозъкът и компютърът на октопода, с председател Давид Рокфелер.

Главната цел на това световно управление, контролирано от Ротшилд, Рокфелер и някои други магнати, е изцяло да бъдат контролирани всички държави в света. Напоследък все повече и повече се пуска в обръщение фразата «нов световен ред». Това не е нищо ново. Това е старата идея  и   мечта   на   патриарха   Ротшилд   «Novus Ordo Seclorum»,измислена и пусната в действие от неговият агент Илюминати. Тази идея е станала толкова популярна, че дори се среща на американската банкнота под горното мото, въведено от тези, които владеят и печатат парите.

Един такъв «нов световен ред» означава международен контрол на армията, въоръженията, данъците, образова­телната система и върху абсолютно всичко. От кого? Разбира се, от по-големите братя - Ротшилдови и Рокфелерови. Крайният им план е световна диктатура, която някои може би ще нарекат социализъм, други комунизъм. Аз пък го наричам с чиста съвест «международна капиталистическа диктату­ра».

Болшевишката революция в Русия оставя голям отпе­чатък в историята. Повечето от хората мислят, че революцията успя и се наложи с помощта на селячеството, уморено от царската тирания. Поне така пише в повечето от днешните учебници по история. Истината е, че Съветската революция се развива при съвсем други обстоятелства. Царят абдикира седем месеца преди рево­люцията и Русия се управлява от Временното прави­телство на Лвов, който започва веднага преустройството на руското управление по подобие на американската република. Но как Ротшилд и Рокфелер ще направят една такава грешка? Как ще позволят на Русия да се децент­рализира, както САЩ, и да има същите проблеми с част­ната инициатива? Те предпочитат едно централно управ­ление, което да финансират, и да наложат на Русия една непродуктивна икономическа система, зависима от Запада, за да има непрекъснато влияние на капитали и техно­логии. Ето защо, с големи маневри те заместват Лвов с Керенски, който е трамплинът за идването на болшевиките, които се налагат като техен опонент. Непосредствените во­дачи след революцията Ленин и Троцки първоначално не са в Русия. Ленин е в Швейцария, а Троцки - в САЩ, където редактира комунистически вестник. И двамата се връщат в Русия не за това, че народът ги вика, а защото са изпратени от Ротшилд и Рокфелер.

Троцки, а също и Ленин, заминават за Русия с доста пари. Единият ги е получил от Морган, а Ленин - от Вартбург в Германия. Следователно революцията не я направиха нито комунисти, нито болшевики» нито демо­крати или социалисти, а супербогатите международни монополи, с което постигнаха една от целите си - централно управление със зависима от тях икономическа система. Нека не се забравя, че Русия преди революцията е в непрекъснат индустриален и икономически възход, започнал да конкурира американското индустриално и финансово превъзходство. Планът за пазарите на Русия, едни от най-големите и важни за капиталистите, се изработва десетилетия преди това. С «Манифест на ко­мунистическата партия» на Карл Маркс у хората се създава силно негативно настроение срещу капитализма, което е и целта на династията.

Съвсем логично е да се приеме, че тези хора, които не се страхуват от интернационалния комунизъм, го финанси­рат и се кооперират с него. Защо? Защото го контролират. Веднага след революцията тази клика навлиза в Съвет­ския съюз чрез многобройните си агенти, водени от Троц­ки, и завземат всички ръководни постове.151 Много доку­менти от американския архив доказват, че почти всичко, което Съветите имат, е придобито от Америка. Дори без каквото и да е преувеличение може да се твърди, че Съветският съюз е отрочето на САЩ.

Както вече забелязах по-горе, петролната индустрия в Русия малко преди революцията започва не само да конкурира, но и надминава САЩ, които са на първо място в света по продукция. След революцията производството на петрол в СССР намалява катастрофално и Рокфелеровият «Стандарт Ойл» заема отново първо място.

През 1926 г. Рокфелер и някои негови подведомствени петролни компании сключват договор със СССР за продажба на съветски петрол на европейския пазар, срещу което отпускат 75 милиона долара заем на Съветския съюз. Една година по-късно скритият съдружник на СССР построява петролна рафинерия в страната, което подпо­мага нейната икономика. По всичко личи, че и в момента. Рокфелер получава своите дивиденти от построената от него рафинерия.

През 1964 г. Рокфелер е поканен от Н. Хрушчов в Москва и след завръщането си в САЩ прави следните изявления: «Хрушчов желае по-големи и дългосрочни кредити от САЩ.

След отстраняването на Хрушчов през 1966 г. той се среща с Л. Брежнев край Черно море, за да продължи договорните си отношения с новия ръководител. Веднага след неговото завръщане президентът Джонсън упражня­ва натиск върху Конгреса да намали експортния контрол и тарифите между САЩ и европейските комунистически държави. Много стоки, смятани дотогава за страте­гически, се освобождават от ембаргото. Някои от тези стоки са: зеленчуци, зърнени храни, фураж, суров каучук, пулп, текстилни влакна, текстил, изкуствени торове и много машини и инструменти. Въпреки всичко много стоки остават стратегически и изнасянето им за комунистичес­ките страни е забранено - например изнасянето на американски танкове за Съветския съюз или за друга комунистическа страна. Въпреки това САЩ чрез Рокфелер можаха да построят завод на река Кама, който в момента е на първо място в света по производство на танкови мотори и на други военни части. Картечница или патрони също не е възможно да се изнесат, обаче мате­риалите и оборудването на един завод за производство на такива картечници - може. Патроните и барутът са в списъка на стратегическите стоки, но компонентите и химикалите за производството им са освободени от ембарго.

С горното искам да подчертая и да обърна вниманието на читателя към това как толкова очебиещи факти се изопачават и свеждат само до едно- бизнеса и личния интерес на тези финансови магнати.

Много неща, които се пазеха в тайна, започват да излизат наяве със създаването на различни корпорации. Така например «Международната икономическа корпора­ция», управлявана от сина на Рокфелер, внука на Алдрих (един от основателите на Федералния резерв) и N. М. Rothschild & Sons от Лондон, са построили в Съветския съюз и в момента строят повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий, един от най-важните материали за производството на самолети.

За развитието и разработването на един проект за природен газ в Сибир «Ексон» отпуска 1,5 милиарда долара, като взаимните отношения са тайна.

Ултрамодерен завод за изкуствени торове, направен в САЩ, се внася на части, сглобява се и се построява в Съветския съюз. Неговата стойност е 400 милиона долара, от които Съветите заплащат само 40 милиона, а остана­лите 360 милиона се поемат от САЩ.152

Освен всичко това Рокфелер има изключителните права да провежда (прехвърля) технологични новости на Съветския съюз в най-различни отрасли, включително и във военния. За целта е създадена специална експорт-им порт банка, която заплаща веднага на износителя за стоките или продадения патент, докато по-нататъшните отношения се уреждат вътрешно, между СССР и Рокфелеровите представители в Москва, със седалище площад «Карл Марко № 1, тел. 225-627.

Връзките на Рокфелер с другите социалистически страни се осъществяват чрез неговото представителство във Виена (Австрия).

Напоследък проникване се извършва и в Китай. Строят се големи американски заводи и предприятия. Внасят се огромни американски капитали и техника за разработване и развиване на петролната индустрия, «Стандарт Ойл> е получил от Китайската народна република правото да сондира и открива нови петролни кладенци.

Всички тези огромни капиталовложения и усилия, които капиталистите правят, за да навлязат в комуни­стическия свят, коренно различен от техния, е голяма загадка за повечето хора, които по-скоро очакват да видят погребението на капитализма, многократно предсказвано от Маркс, Ленин, Сталин, Хрушчов и останалите комуни­стически ръководители.

По-голяма част от живота си прекарах в моята родина България. Преживях и едното, и другото. През 1944 г. видях системата, предшестваща комунистическата. Участ­вах във Втората световна война под едната, както и другата политическа система. Мислех, че познавам добре и двете системи, но съм останал излъган. За малки страни като България не може да се говори за онзи капитализъм, който съществува на Запад и специално в Америка. Същият този капитализъм аз не познавах, тъй като не бях живял в тази система. Комунистическата система позна­вах също до известна степен, само дотолкова, доколкото я виждах и чувствах. Литературата беше много ограничена, за да ми даде каквито и да са обективни познания по отношение на тези две доминиращи в света идеологии. Необходимо бе да живея двадесет години на Запад и специално в Америка, за да науча и разбера доста повече. Истината обаче е друга. Ротшилдови и Рокфелерови знаят нещо за комунизма, което ние не знаем. За да ги финансират така богато и за да им помагат така всеотдайно без какъвто и да е страх, логично е да се помисли, че са не само техни съдружници, но ги контролират напълно.

Повече от седемдесет години капиталът планува изграждането на комунизма и не проявява наивност по отношение на него. Финансовите магнати знаят много доб­ре, че комунизмът не е в състояние да ги унищожи, тъй като те го държат изкъсо и го управляват за свои лични цели. Намерението им е да използват населението, енергията, продукцията и финансовите възможности като начин за контролиране на народите. Това е «новият световен ред», за който говореха Наполеон, Сталин. Кой е господарят? Този, който плаща възнаграж­дението. Рокфелеровият социализъм не е система за прераздаване на богатства и специално тяхното, а система за контролиране на хората. Социализмът прехвърля властта на Управлението, което пък е контролирано от Рокфелер.     

Тъй като за всеки американец името Рокфелер е свързано с големия капитал, много трудно би било някой от фамилията да се добере до президентския пост на САЩ Избраник на фамилията бе Нелсън Рокфелер, който няколко пъти кандидатства безуспешно, след което се ре­ши той да се добере до високия и отговорен пост по другия начин - без избори.

Под силен натиск вицепрезидентът Спиро Егню си дава оставката и неговото място се заема от Форд, член на Рокфелеровите организации. Първата фаза е завършена, след което започва подготовка на втората. Никсън трябва на всяка цена да бъде отстранен от президентското място. Троянските коне в Никсъновия кабинет - Кисинджър и генерал Хейг, и двамата членове на СFR (Комитета за връзки с чужбина), са най-близките хора на Рокфелер. Отвътре те скрояват т. нар. и много нашумяла афера «Уотъргейт». Тя притиска Никсън да се оттегли от президентското място и да остави на този овакантен поа вицепрезидента Форд, който от своя страна избира за свой вицепрезидент Нелсън Рокфелер. Рокфелер поема контрола и управлението на националната политика, докато! Кисинджър движи външната политика и по този начин фамилията Рокфелер вече управлява всичко.

Междувременно срещу Форд се извършват няколко съмнителни атентата за ликвидирането му. Ако един от тях беше успешен, президентското му място по конститу­ционен ред щеше. да се заеме от фицепрезидента Нелсън Рокфелер.

Така както от няколко столетия насам Ротшилдови се облагодетелстват от всички войни, Рокфелерови доприна­сят за въвличането на Америка в Първата и във Втората световна война, а също и в Корейската и Виетнамската. Оттам извличат огромни печалби. Контролирайки управ­ленията, директно или зад кулисите, те контролират всичко, следователно «те контролират всички нас.»