Джордж Линкълн Рокуел

 

Джордж Линкълн Рокуел

(9.03.1918 - 25.08.1967)

 

 

Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?

IN HOC SIGNO VINCES

 

 

 

Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?

От А.В. Шерфенберг

 

Десет хиляди подивели евреи изпълниха Ню Йоркският Сентръл парк, където човека когото те най-много мразеха,  беше планирано да говори в така наречения "свободен форум". Огромната тълпа се състоеше от превъзбудени хора, крещящи с пълен глас за неговата кръв. Те размахваха стоманени тръби и павета от улицата, в най-добрите старозаветни традиции на свободната реч. В действителност никой не го очакваше да се появи и да излезе лице в лице с такава озверяла тълпа, затова разпенените в устата "избрани" обърнаха събитието в анти-нацистко изстъпление. Те пляскаха и пееха "Хаванаглия" и танцуваха на улицата. Но точно на върха на тяхната истерия, в точно определеното време, един едър мъж, гордо застанал сам посред издивялата сбирщина от боклуци, захвърли своето дълго прикриващо палто. Като по някаква магия, Джордж Линкълн Рокуел се появи в пълна щурмова униформа, предизвиквайки един емоционален ураган, като беше заобиколен от врагове които бяха прекалено изумени за да помръднат. И невероятно, той започна да им се подиграва, осмивайки ги като страхливци и бегълци от лудницата.

       "Аз дойдох," каза той, "по ваше желание, така че нека да видим колко сте смели наистина!" Никой не посмя да направи нещо срещу огромния бивш капитан от Американската флота. Той стъпваше важно, усмихваше им се и се присмиваше на техните фалшиви обещания да попречат неговата реч в Ню Йорк да се състои. Това беше една лична конфронтация между Арийски мъж и неговите еврейски противници, между расова материя и анти-материя. Експлозията беше неизбежна.

 

Евреите подивяват

 

Постепенно чифутите се разяряваха все повече и повече до момента в който ги завладя пълна истерия. И така в един конвулсивен, крещящ скок, те се нахвърлиха върху Капитан Рокуел. Но той имаше психологическото предимството, което му даваше неговата изключителна смелост. И в последвалата жестока битка, която е прекалено невероятна за някой които лично не е бил свидетел или самият той не е участвал в такава схватка, той удряше и блъскаше, пробивайки си път през крещящата тълпа. Хищните демони се нахвърляха отвсякъде, докато самотният герой на Бялата раса се проправяше път от кръв и счупени кости през Ню Йорк Сити. Те не успяха да го свалят на замята, а той самият не се изморяваше да им чупи главите.

Разтревожени и вдъхновени от такава Херкулесовска смелост, отряд от полицаи се втурна във виещата сган, размахвайки гумени палки. Доста чифути бяха набити, тъй като полицаите явно се наслаждаваха на своето занимание. И така те си пробиха път от плискаща се кръв до Капитан Рокуел, който все още не преставаше да размахва юмруци и го измъкнаха от там стъпвайки върху хленчещите тела на паднали евреи. Той се беше отървал само с няколко повърхностни рани и натъртвания. Дори униформата му беше в относително добра форма.

 

Младостта на Капитан Рокуел

 

Джордж Линкълн Рокуел е роден на 9-ти Март 1918 година в щата Илинойс. Неговата младост е нямала нищо общо с подобни на гореописаната битка в Ню Йорк Сити. Той е искал да стане успешен рекламен художник, амбиция изпълнена, когато той печели първа награда в национален конкурс за Фондацията за борба с рака. Но Втората световна война променя неговите планове завинаги. Записвайки се като доброволец в Американската флота, още преди официалното влизане на Америка в войната, той става военноморски пилот. Той бива измамен заедно с милиони други американци, че едва ли не Адолф Хитлер се готви да събори Статуята на свободата. След края на войната той получава медали за изпълнението на бойния си дълг срещу немските подводници и при избухването на Корейската война той отново се записва, издигайки се до чин  Капитан. Той бива изпратен в Исландия и по време на престоя си там той се среща и се жени за красива Нордическа жена, с която си създава семейство през 50-те.

Но след края на Втората Световна война, Рокуел постепенно осъзнава че Бялата Цивилизация все повече върви към упадък, противодействието на който той най-накрая открива в Моята Борба на Адолф Хитлер. И така, придобил съзнанието за своята мисия да спаси Бялата раса, той основава Американската Нацистка Партия, като по този начин се сбъдва предсказанието, което Фюрера е направил малко преди своята смърт:

       "Битката срещу евреите първоначално ще бъде подновена не в Европа, а в Съединените Щати. В разстояние на двадесет и пет години, Американците ще се събудят по отношение еврейският въпрос."

 

Битката е подновена

 

Но през 1958, Американският народ е все още прекалено самодоволен и апатичен за да се извърши Бяла революция. Бунтовете на негрите, икономическият хаос, културното разлагане и ерата на Виетнамското предателство на 60-те са пред тях. И въпреки апатията на белите и "хартиената завеса", както Рокуел нарича еврейският бойкот в новинарските медии, неговият активизъм  успява да направи националсоциализма видим за масата от бели хора.

Годините безплодна саможертва най-после дават резултат, когато започват шумни демонстрации на негри през работническите квартали на белите Американци. Намирайки се на върха на общото недоволство срещу насилствената интеграция, Капитан Рокуел изнася речи пред големи множества от неговите братя бели Американци, които за първи път го обсипват с благодарността, която той заслужава. "С евреите е свършено през седемдесет и втора! (The Jews are Through in '72!)" е един от популярните лозунги на това време, който изразява големите тогавашни надежди Рокуел за стане Президент на Съединените Щати през следващите избори.

Популярността на Рокуел към края на шейсетте е толкова голяма, че той изглежда предопределен да спечели най-високият пост в страната един ден. За нещастие това е и мнението на евреите и той бива убит при обстоятелства все още обвити в мистерия в Арлингтън, щата Вирджиния.

 

Кой беше Джордж Линкълн Рокуел?

 

Съдбата беше избрала идеалния човек за представител на следвоенното Национал социалистическо Движение.

Висок над метър и деветдесет сантиметра, красив, атлетичен и дарен с остър ум, той беше типичният Американски народен герой от същия калъп, най-малко физически, като Джон Уейн или Кларк Гейбъл, със същата обаятелност, към която Американската душа е най-възприемчива. И наистина за някои наблюдатели, той е наподобявал кръстоска между Джеймс Гарнър и Тиранозавър Рекс, особено когато е бил в разгара на битка. И все пак, въпреки всичкият се динамизъм, той е бил предан баща и винаги верен приятел.

В духа на най-възвишените водачески традиции на национал социализма, той винаги се е хвърлял без колебание срещу врага, който винаги го е превъзхождал числено. Когато първото Виет Конгско знаме е било публично развявано от комунисти-евреи на улиците на Бостън през 1956, Рокуел се спуска направо срещу демонстриращите предатели и глупаци и разкъсва знамето им, след което бива хвърлен в затвора, заради самоотвержеския патриотизъм, които все още никои не е посмявал да изрази така. В такива случай той е казвал скромно за себе си, че се просто опитва по някакъв начин да компенсира вредата, която е нанесъл на национал социализма, докато се е биел във втората световна война, като един излъган Американец.

 

Наследството  на Рокуел

 

Враговете на Бялата Раса биха искали да кажат, че Джордж Линкълн Рокуел никога не е съществувал. И наистина, те са се постарали да направят всичко възможно за да заличат името му от Американската история. Но техните усилия продължават да отиват напразно. Неговият образ и дела ще останат завинаги в сърцата и паметта на милиони, които за преживяли размирното десетилетие на шейсетте. Неговите съчинения и записани речи ще продължават да образоват и вдъхновяват нови и нови поколения от расови патриоти.

И въпреки, че след толкова много години, ние все още скърбим за тази огромна загуба, смъртта на Капитан Рокуел, ние знаем че той не е умрял преди изтичането на отреденото му време, както и всеки друг човек. В крайна сметка, съдбата на най-големите герои е не да умрат тихо от старост, а да паднат в разцвета на своя живот под омразата на техните врагове. Само по този начин те биха останали да живеят завинаги в народното съзнание на нашата раса.

Джордж Линкълн Рокуел направи всеки жив национал социалист и тези които все още не са родени, несравнимо по богати духовно с това, че живя на този свят. Той собственоръчно издигна нашето знаме от пепелта на Берлин в небесата на Америка. Той изразяваше нашата Идея по такъв представителен, професионален и спечелващ всекиго начин, че той ни направи горди от това че сме част от неговата борба. Ние почетно приемаме неговото духовно наследство. В неговото име, осветено от кръвта на неговата саможертва, ние ще се възползваме напълно от неговото наследство. 

Живота на един човек е неговия най-благороден труд. И ако този труд се понесе от тези, които са го надживели, той не е истински мъртъв. Чрез нас, Рокуел продължава да живее!

Нагоре

 

 

IN HOC SIGNO VINCES

 

        Истинският успех в което и да е човешко предприятие никога не е резултат от сляп късмет. Постигането на ясно определена цел, дали ще е изминаването на разстоянието от точка "Х" от точка "У", построяването на къща или започването на някакъв бизнес, винаги се дължи на три неща:

 

1.      Умствената способност да си пoставиш ясна цел, съпротивата която трябва да се очаква и най-добрият начин да се преодолее тази съпротива за да се стигне до желаната цел.

 

2.      Волята и решителността да направиш всичко възможно за да стигнеш до желаната цел, независимо от опозицията.

 

3.      Физическата сила и смелост да приведеш в действие и да изпълниш плана или борбата породени от умът и решени от волята.

 

        Ако някой от тези три елемента липсва, то тогава провалът е неизбежният, предсказуем резултат.

        Човек, който е прекалено глупав, за да осъзнае различните проблеми, които може да възникнат при изминаването на разстоянието от точка "Х" до точка "У", където пътя, който трябва да се измине минава през джунгла, пълна със змии, опасни хищници и болести, а също така човек, който не се снабди с оръжия и карти, лекарства и друг вид нужна екипировка, никога няма да стигне да точка "У", без значение колко е решителен или колко са силни мускулите му.

        Друг човек, който предприема същото пътешествие и разбирайки какви опасности могат да му се изпречат, се е подготвил за тях, а освен това е и силен човек, отново не ще може да стигне до точка "У", ако е толкова нерешителен и има толкова слаба воля, че не е упорит в борбата и не използва безпощадно силата си, за да унищожи силите които му се противопоставят.

        И трети човек, който е достатъчно умен, за да види опасностите и да се подготви за тях, и има волята и решителността да се бори с най-голям героизъм за постигането на целта си, но който е немощен и е толкова физически слаб, че не е в състояние да изпълнява командите на съзнанието и волята си, няма друга съдба освен тази да бъде победен от по-силните съперници, които той ще срещне.

        С цивилизациите е същото, както при борбите на отделни хора. Много велики цивилизации са загинали, заради липсата на един от трите елемента нужни в борбата за оцеляване.

        Примитивните общества обикновено загиват не заради липсата на жизненост или физическа сила, а от липсата на способността да осъзнаят истинската ситуация. Давейки се в суеверие и препъвайки се в мрака на собственото си невежество, те са смазани от физическата мощ на бурни природни стихии, катастрофи и болести , които по-цивилизованите общества са се научили да превъзмогват.

        От друга страна, цивилизациите, със всичките техни  интелектуални постижения и ученост, загиват най-често от липса на воля, заради отслабването на дивият и безпощаден инстинкт за оцеляване и стремеж към надмощие, които първоначално са създали обществото. Те стават "хуманистично настроени", егоистични и меки.

        Те стават физически слаби и зависими от платени армии и полиция, които да се бият вместо тях. Бойният дух на чест, саможертвеност и героизъм на техните прадеди, отстъпва на все по-голямата любов към леснината и лукса, появява се страхливост представяща се за "хуманизъм".

        Когато една цивилизация достигне това ниво на упадък , когато от ден на ден разложението става все по-очевидно, тогава само някакво  необичайно историческо явление може да предотврати окончателния срив. Единствено когато умиращото общество все още има достатъчно жизнена сила да роди един духовен исполин, божествено подобие на древният героизъм на своя народ, който въпреки самоубийствената съпротива на умиращите хора, които желаят единствено "мир" и дрямка на смъртта, е способен да шокира цивилизацията и да я изтръгне от нейната историческа заспалост и смърт, само тогава обществото може отново да се надигне за малко.

        Западната, Арийска цивилизация, вървейки по пътя към забравата, премина историческата точка от която вече няма връщане през деветнадесети век. Това беше забелязано от хора като Шпенглер, Чембърлейн и други. Ако не се бе състояла невероятната, чудна поява на Адолф Хитлер в последният възможен момент,  единстственoто, което би останало  за интелигентен, възприемчив и чувствителен човек, заобиколен от отвратителна и склонна към самоубийство цивилизация, би било да се опитва да избяга от съкрушителната реалност на една юдаизирана, канибализирана и затъпяла цивилизация, втурнала се с всички сили назад към джунглата в името на "хуманизма"

        Но появата на Адолф Хитлер е доказателство, че в Западната, Бяла цивилизация все още има достатъчно от искрата на саможертвената, творческа сила, за да позволи вероятно още хиляда години или повече оцеляване на Белия човек. Но въпреки това, безкрайно скъпата искра ще остане още малко и после внезапно ще изчезне в мрака, докато елитното малцинство на човечеството с разума да осъзнае какво е направил Хитлер, остане прекалено егоистично, страхливо и късогледо за да приложи уроците на историята преди да е станало късно, и да разпали искрата която Хитлер ни даде в бучащ огън на творческата цивилизация, основана от нашите смели предци.

        Засега, страшното наказание изтърпяно от Хитлеровите борчески герои на цивилизацията, отсъдено от еврейските сили на разложението и разрушението, толкова е ужасило света, че дори тези, които са способни да видят и да разберат, каква опасност грози човечеството, и как Адолф Хитлер показа пътя към спасението, са толкова привързани към животите, привилегиите и удобствата си, че не смеят да вдигнат свещената искра на оцеляването на Белите и да я разпалят с дъха на собственият си живот, което трябва да стане скоро - или тази искра ще изчезне завинаги.

        Арийското, Бяло човечество стои на ръба на бездната на мрака и забравата. Разхвърляни, долу във вечният мрак, са костите на други всезнаещи, помпозни цивилизации, които без съмнение не са могли да си представят собствената си смърт, по времето когато са били заобиколени от външната сила и великолепие на една империя.

        Те са били неспособни да осъзнаят или да посрещнат ТОТАЛНАТА заплаха от растящото безсилие и "хуманизъм", неспособни да напрегнат ТОТАЛНАТА воля, нужна за да се обърне историческият поход към смърт и забрава. Те са били прекалено мързеливи и егоистични, прекалено алчни и страхливи за да обърнат внимание на малкото хора, които са били горени, разпъвани на кръст, замеряни с камъни или хвърляни на лъвовете.

        Ако има някаква история след хиляда години и хора, които могат да я изучават, те най-много ще се чудят на упоритият отказ на Белия човек да използва своята съкрушителна сила, своето знание и чудният дар на Хитлеровото водачество, за да се спаси от най-невероятното и противно робство в ръцете на относително малка престъпна банда от отвратителни, патологично неуравновесени, физически слаби и страхливи, арогантни и тиранични евреи.

        Нашите проблеми днес не са "Американски", "Британски", "Френски", "Германски", "Европейски" или "Африкански" проблеми -- това е само проблема за ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ВСИЧКИ БЕЛИ ХОРА.

        В името на разума, какво значение има дали Бартоломей Бъкингам е роден близо до Темза, Ханс Шмит на Рейн, Пер Олафсон в Стокхолм, Ерик Еразъм в Дюрбан, Джо Доукс в Подунк, Охайо или Джон Смит в Окланд, Нова Зеландия, като се сравни това с въпроса "Ще има ли повече  хора на име Бартоломей, Ханс, Пиер, Перс, Ерик, Джо или Джон?"

        Нашата планета гъмжи от цветнокожи същества, които са ЧЕтИРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ НАС (това е било през 60-те , сега нишорасците са дванадесет пъти повече от Белите - бел.прев.) -- и във всички наши нации ни казват, че тези низши същества са ни "равни", и следователно способни да ни отнемат нашите пари, свобода, живот и чест. Според старомодните идеи на национализма и демокрацията, се предполага,че аз, Линкълн Рокуел, би трябвало да скъпя, да се грижа и да бъда верен на едни от най-долните твари на джунглата, при условие, че тяхната черна майка ги е родила в някоя Американска канавка или мръсна колиба -- защото разбира се, нали те са "Американци", а не сме ли ние за "Америка"?

        А трябва ли да съм верен и да умирам за тези нещастни и жалки полу-животни, моите "братя Американци", като се избиват милиони и милиони най-добри биологични образци от моята собствена раса, защото някаква си банда от Холивудски евреи ни учи, че Американците трябва да мразят Германците?

        Или пък, може би аз трябва да съм верен на някаква отделна географска област и да убивам собствените си хора заради нея, а дори и аз самия да умра? А дали моята вярност към това парче земя спира на канадската граница?

        А може би аз трябва да съм верен на това, което наричат "Американизъм" и заради него да воювам с германски мъже, жени и деца.

        Когато се замисля какво наистина значи "Американизъм", всъщност откривам, че то се състои главно от това да се подчинявам с охота на еврейското направление на моята култура, правителство, религия, забавление и дори моят сексуален живот.

        Не всичко това са глупости.

        Единственото нещо, което мога да бъда искрено верен -- единственото смислено нещо -- е моето РАСОВО, и следователно културно, братство с моите собствени хора, без значение къде се е случило да бъдат родени! Когато тази вярност е предизвикана и моите хора са в опасност, направо е чудовищно да се правят изявления, че ние трябва да бъдем подозрителни едни към други, само защото живеем зад въображаеми географски линии, и че, след подходяща подготовка и насъскване от една банда интернационални евреи, ние Белите хора трябва да се втурваме да се убиваме и да се бомбардираме взаимно и да се мразим вечно, защото ние сме "търговски съперници" или сме за "Американската демокрация" или за "Британската империя" или за каквото и да било друго на този свят.

        Аз съм БЯЛ ЧОВЕК и като такъв, съм брат на всички други бели хора и имам намерението да стоя заедно с всички тях и ако е нужно, да ги водя в битката за оцеляване срещу неописуемата заплаха от цветнокожото население на земята, което се надига за да коли и граби Белите хора -- и което е водено от заговорничещите евреи!

        Но също като първият човек в аналогията за пътешествието през гъмжащата от змии джунгла, така много от нашите бели "водачи" не успяват да разберат космическите пропорции на проблема и си представят, че е нещо, което може да бъде разрешено в "тяхната" страна и с полумерки.

        Малкото хора, които наистина виждат ужасното положение на Белия човек, до нашето пристигане на сцената, се опитваха да се борят не с нужните оръжия в една тотална борба за оцеляване. Повечето от добрите лидери си представяха, че   отделни малки групи от обкръжени Бели хора, натъпкани в малки географски области, криещи се зад въображаеми граници и веещи различно оцветени парчета плат смело на вятъра, могат да оцелеят сами за себе си, и да вървят по дяволите другите Бели хора развяващи различни парчета оцветен плат.

        Евреите НИКОГА не са правили грешката, да се разделят сериозно на тези фалшиви географски "отбори". Точно обратното, евреите -- с техния болшевизъм, ционизъм и смеснячество атакуват ВСИЧКИ Бели хора, НАВСЯКЪДЕ и ВИНАГИ. Те пращат техните черни армии във всички наши нации за една всеобща атака срещу Белия елит на света, като въобще не ги засягат "националните" граници или знамена или езици или култури. Пред тази тотална международна заплаха за РАСОВО унищожение, милиони от тези, които вече виждат опасността могат да се видят как дрънкат неясно за "империализма на янките","Британската империя", "мръсни католици", "развратни атеисти", "проклети янки", "Германия на първо място", и т.н и т.н. до безкрай.

        Като малки момчета, обградени от тълпа престъпници и убийци, те не могат да се въздържат да се дърпат и карат за това кой има най-много топчета пред лицето на смъртна опасност, която те забравят временно. Битката на днешното време -- ако въобще ще има някаква битка -- е битката за ОЦЕЛЯВАНЕТО НА БЯЛАТА РАСА!

        И за да оцелее, Белият човек ще трябва да ЗАВЛАДЕЕ НАНОВО земята, която някога е била покорена и цивилизована с цената на толкова много кръв от неговите предци. Под знамената на интернационалното еврейство, цветнокожите маси заплашват да върнат цивилизацията в ерата на диващината. Под Хитлеровото знаме със Свастика, Белите хора от целият свят ще покорят планетата за да спасят цивилизацията.

        Еврейската война срещу цивилизацията е всъщност една гигантска световна РЕВОЛЮЦИЯ, в течението на която те насъскаха милиони от нас да се убиват взаимно крещейки "Демокрация!", "Gott mit uns!", "Освободете робите!", "Свобода, равенство, братство!"И сега те подготвят последната кървава баня, през която ще се крещи "Капитализъм!" и "Комунизъм!" съответно, докато двете групи Бели хора се избиват взаимно с финансирани от евреите водородни бомби.

        Докато са се водели тези братоубийствени и самоубийствени войни, евреите не са се страхували да жертват хиляди от своите за изпълнението на своята дяволска кауза, както стана през последното чудовищно клане през 40-те години. Евреите осъзнават това, което ние трябва да осъзнаем: че те играят за най-голямата плячка в историята -- покоряване на цялата земя -- и те не отбягват от неминуемите заключения на стратегия и тактика диктувани от знанието, какво би донесла победата. За да оцелеем, ние също трябва да имаме мъдростта и силата на духа да се изправим срещу смъртоносните факти на ситуацията и да действаме БЕЗПОЩАДНО, БЪРЗО И ЕФЕКТИВНО.

        Евреите почти са стигнали до заветната цел на  тяхната 4000 годишна революция --  ОТКРИТО световно господство. Сега те имат силата да манипулират и контролират всички световни събития и им липсва само още малко промиване на мозъци и рушене на волята на масите за да направят тяхната световна власт призната и официална сила. Те са се борили и са си пробивали пътя до тази невероятна власт, чрез ненадмината решителност и желязна воля за четирдесет века и само чудо може да предотврати окончателната победа на такива фанатични войни, въпреки че тази победа ще бъде трагична и невероятно ужасна за човечеството.

        Дори евреите атеисти-- т.е. повечето от тях -- имат необяснима вяра в древните еврейски пророчества, че когато "закона ще идва от върховете на Цион" и Йерусалим, ще настане хилядолетието на евреите и те ще притежават и управляват замята. ТЕ СА В ЙЕРУСАЛИМ СЕГА, и им липсват само няколко блока за да го притежават целия! *[Командир Рокуел е писал преди войната от 1967, когато евреите заграбиха и останалата част от града] Евреите от цял свят изпитват бясна радост, защото вече усещат тоталната победа, която ние ще им предоставим и те сега приготвят дивашката си оргия на победата в Тел Авив!

        Пред лицето на тази неописуема заплаха, а именно че целият свят и всички ние ще паднем под тиранията на банда престъпни параноици, тесногръдия шовинизъм, консерватизъм и регионализъм на повечето десни водачи е абсолютна глупост! Най-злите смесняци - евреите, водят МИЛИОНИ диваци в световна атака срещу Белият елит - носителите на цивилизацията - и края е само след няколко мига, в исторически смисъл, в този момент само най-късогледите водачи могат да продължават да държат нашите хора разделени и безпомощни в групировки от американци, католици, германци, атеисти, янки, холандци, консервативни, ирландци и т.н. докато се източи целият жалък, сърцераздирателен списък. Евреинът може да е всички тези неща --- но НА ПЪРВО МЯСТО ТОЙ Е ЕВРЕИН!

        Най-важната задача на този който иска да спаси цивилизацията -- което значи да се спаси Белият човек -- е да даде на Белите хора расово самосъзнание. Нашите хора могат да бъдат демократи или германци или католици или англичани, ако искат и ако това е в съзвучие с целите им, но те НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ БЕЛИ ХОРА! Иначе евреина ще ни държи разединени и безпомощни и несъзнаващи нашето расово обединение и сила, докато те фанатично се бият като евреи, без значение къде се намират, и така до самия край.

        Света на телевизията, ракетите и свръх-звуковите самолети, вече е прекалено малък за да може Бели хора да си позволят самоубийственият лукс да воюват едни с други, и то отново в полза на евреите, независимо какво е оправданието за това предложено в тяхната пропаганда. Ние просто не можем да си позволим да воюваме едни срещу други, в този момент, когато сме подложени на такава страшна и смъртоносна атака от такива безкрайни орди, водени от такъв фанатичен и демоничен враг като марксисткия, ционистки евреин. Причината, заради която Белият човек е губещата страна от толкова дълго време, на първо място е, че той не е могъл или не е искал да види огромните размери и неотложната настойчивост на своя проблем. Той се е оставял да бъде отвличан към милиони малки разпри върху дреболии, докато неговата раса е стигнала почти до изчезване.

        Точно като при първият човек от онази аналогия, ние не сме разбрали трудността на пътя, не сме осъзнали природата на препятствията и най-лошото - не сме схванали каква е целта, която или трябва да постигнем или да умрем. И тази цел е и трябва да бъде ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА ОТ БЕЛИЯТ ЧОВЕК, защото цивилизацията зависи единствено от такова Бяло господство над планетата. Всяка по-малка цел е напълно безполезна, точно както би било безполезно за един човек, осъден на смърт, да взима витамини за добро здраве.

        И една толкова висока и трудна за постигане цел като световното господство не може да бъде спечелена чрез късмет, скритост, полу-мерки, молитви, надежди, хубави речи, памфлети или случайно насилие. Това, към което трябва да се стремим  и да постигнем е една СВЕТОВНА КОНТРА-РЕВОЛЮЦИЯ срещу еврейската марксистко-ционистката революция. И революциите никога, никога и НИКОГА не са се получавали в резултат на спонтанни и случайни въстания, а винаги са били продукт на безпощадно, научно планиране и борба, основана на неизменимите закони на великите обществени промени. Зад вилите и барикадите, стоят конспираторите кроящи планове на светлина от догаряща свещ  -- иначе революцията би  приключила много бързо. 

        И не само, че малкото наши водачи досега не успяваха да осъзнаят нечуваните пропорции на целта, към която трябва да се стремим, а освен това и се отнасяха повърхностно към своите задължения в планирането. Не веднъж престорени водачи са се издигали и са ни водили в жалките си усилия да боцнат края на опашката на тигъра, като се е получавало така, че ние губим напразно нашата енергия, кръв и героизъм в една безплодна борба, която винаги свършва само с един поразителен удар от лапата на звярът.

        Еврейската световна революция може да бъде разбита и победена само от една контра-революция.

        Всяка революция трябва да бъде планирана прилежно и прецизно, в съответствие със железните закони, направляващи човешкото поведение в масата. Една световна революция, пред лицето на интернационалната и замайваща мощ на еврейството, трябва да бъде планирана и извършена по брилянтен и безупречен начин, които досега не е имал аналог в историята на света.

        Най-основното правило на такъв обществен катаклизъм като революцията е: "Кръвта на мъчениците е семето на църквата!" Може би това звучи жестоко и брутално, но въпреки това истината е, че колкото по-голяма е обществената промяна, към която се стремим, толкова по-големи реки от сълзи и кръв трябва да се пролеят за да бъде постигната целта. Тази безпрецедентна и колосално борба, която единствено може да спре самоубийството на Западният свят и да позволи още поне хиляда години оцеляване на Белият човек, никога не може да бъде започната, камо ли да бъде спечелена, по какъвто и да е безопасен, безболезнен или лесен начин. Дори обикновените страдания и мъченичество са прекалено малки за този тип движение, която ние трябва да възпламеним, за да оцелеем. Всичко отнасящо се до настоящата борба на живот и смърт за световно господство е и трябва да бъде Олимпийско и ние не можем да бягаме от Олимпийските СТРАДАНИЯ ако се надяваме да спечелим.

        Могъщите движения винаги изискват милиони хора да се пожертват в страстната си отдаденост към дадена кауза. А тази огромна маса от хора никога не може де бъде убедена да се хвърли в пламъците на революцията, като й се говори за  проблемите на икономиката и държавното стопанство. Само ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ инстинкти и импулси, намиращи се дълбоко в човешката психика могат да събудят бавно подвижните маси от тяхната просташка апатия и да ги насочат към дивия и стихиен израз на чувства и ентусиазъм, които винаги водят към революции. Нищо не възбужда тези първични импулси на масите както ГЕРОИЗМЪТ и сега само най-големият героизъм може да спаси Белият човек от неговата летаргия и парализиращ страх от евреите.

        Няма друг символ освен Свастиката и друго име освен името на Адолф Хитлер, които да са толкова красиво планирани да произведат преследване и последващи героизъм, които единствено могат да обединят и разпалят Белият човек в неудържимата вълна на анти-еврейската революция. До появата на Адолф Хитлер, Белите хора по света нямаха нищо, абсолютно нищо в смисъл на обща кауза, общи герои, общи мъченици, свещени олтари, имена и символи. Но сега, след като милиони млади германски Бели мъже героично пожертваха  скъпият си живот в първата истинска битка в историята, водена за Белият елит, ние най-накрая имаме напоените с кръв олтари, символи и мъченици, които са основният материал на революциите.

        Милиони също толкова скъпи млади Бели мъже от другата страна, биещи се за демоничните комунистическо-ционистки евреи, ще са загубили своя живот за абсолютно нищо, освен ако ние не приемем тази поразяваща кървава жертва и не я използваме за да направим така, че никога повече да не се пролива скъпа Бяла кръв в бой за евреи и негри.

        Въпреки всичко обаче, нещо което направо не е за вярване, щастливите наследници на цялата тази саможертва и героизъм -- получателите на тези скъпи кървави знамена и свещени имена отхвърлят тяхното наследство като "непрактично".

       "Ние никога не можем да спечелим с открито изразяване на националсоциализъм и развяване на свастики," обясняват плахо тези господа. "Евреите са вдъхнали на хората омраза към тези неща," добавят те. "Ако ние използваме свастиката и възхваляваме Хитлер прекалено открито, те ще ни убият или ще ни хвърлят в затвора!" Ами не са ли били хвърляни всички революционери, включително еврейските подпалвачи на Червената революция, в затвора -- а дори някои от тях не са ли били убивани? Трябва ли ние, националсоциалистите, да бъдем по-страхливи и плахи от някаква банда чифути? Самото преследване и кръвопролитие, което тези нерешителни хора искат да избегнат, представлява зародиша на нашата победа!

        Това не са празни думи. Аз лично доказах тяхната истинност тук в Америка, щаб квартирата на световното еврейство, като бях бит, като бях захвърлян в затвор и лудница, като загубих моето скъпо семейство и като бях принуден да живея като скот. След дванадесет дена, пак има вероятност да влезна в затвора. Тези неща не са приятни и дори са болезнени --- но не може да се мине без тях!

        За две години аз се издигнах до водаческа позиция в световната борба за Белия човек, започвайки като човек без пукната пара, неизвестен и сам като милиони и милиони други --- и това само и единствено защото аз с благодарност и обич използвах скъпите имена и символи, които бяха окъпани и напоени в океани от кръв и сълзи -- Свастиката и името на Водача, Адолф Хитлер.

        Преходните и бързи политически успехи винаги са лесни. Винаги е по-просто и по-бързо да поставиш подплънки в якето си, вместо да изградиш мускулите, които да изпълнят палтото, но които биха изисквали месеци или години работа и пот. За изминалите петдесет години се видя възхода и падението на много "десни" или Бели движения, които бяха изградени от подплънки.

        Като се говори за майчинство , добродетели патриотизъм и т.н., и като се избягва да правенето на резки изказвания за истинската цел на такива организации -- която трябва по необходимост да бъде унищожаването на комунистическо-ционистките врагове на човечеството-- могат да бъдат привлечени големи множества от плашливи "патриоти", "консерватори", а дори и малко "закоравяли" антисемити. Но тези хора не са привлечени от такова движение, защото те са толкова надъхани с революционна страст, че едва се сдържат да не нападнат своите потисници, когато ги видят на улицата. По скоро те се присъединяват към това "патриотическо" общество за да облекчат тяхното гузно съзнание, като претендират, че се борят с евреите и техните подривни действия и терор чрез това, което те наричат "хитри и тайни методи". Те се облекчават от своето недоволство към тиранията на евреите и негрите веднъж седмично на т.нар. "събрание" (закрито разбира се, не обществено) и след това се втурват към къщи за още една седмица на печалби, партита и телевизия.

        Такива Могъщи Мишоци са ужасени, когато някои каже, че би било полезно да се раздават листовки на улицата или да се протестира против някой от многото крещящи изрази на еврейско-комунистическа арогантност. И ако някои изобличи не само евреите като такива каквито са, ами изобличи и тези политически безделници, които отклоняват нужната подкрепа и енергия за истинската битка, тогава тези герои отговарят като започват да вият, че този човек е провокатор, които иска те да бъдат разпнати като група нацисти, каквито, с изключение на отвратителната си страхливост, не е изключено да са.

        Целта на световната антиеврейска революция не е да привлече и да организира тези достойни за презрение подлеци, а да ги изблъска от пътя си и да ги премахне, така че да не са способни да крадат от Движението и малкото поддръжници, което то има и да ги използват за техните безполезни "проекти", както те правят от години.

        Нищо не върши по-добре тази работа от Свастиката. Политическите търтеи, печалбари, проститутки и страхливци се разбягват с опашка свита между краката, когато видят пречупеният кръст, също както дяволът бяга от светена вода.

        От друга страна Свастиката има неустоимо привличане към типа смели и дръзки, безстрашни, млади и войнствени мъже, от които ние се нуждаем. В Америка, повечето от тях мразят негрите заради вроденият си инстинкт на Бели хора. Когато те научат каква е ролята на евреите в ужасната ситуация с множащите се негри, те се превръщат в нацисти са броени минути. Тогава само за няколко месеца, те разбират дълбокото значение, идеализма и истинските цел на Движението.

        Но дори по-важен от тези предимства е ефекта, който напоената с кръв Свастика оказва на евреите. Тя в крайна сметка представлява само няколко кръстосани, черни линии--- но тя изкарва евреите от тяхното състояние на пресмятащи и лукави същества и ги прави истерични и глупави. За тях, тя не представлява само тези линии, за тях тя е символичен израз на една ужасна заплаха от безпощадно изобличаване, бързо раздаване на правосъдие и страшно отмъщение, което тяхното гузно съзнание им подсказва, че заслужават. Тя е картинката на електрически стол за един убиец.

        Един студен, кроящ евреин е най-опасното животно на земята. Чрез употребата на своя дяволски, извратен. но брилянтен ум, евреинът почти ни е заробил. Но един истеричен, крещящ евреин, луд от омраза и страхуващ се от наказание за престъпленията си, представлява лесна плячка и маджун в ръцете на един кроящ националсоциалист.

        Ние отново и отново доказвахме това - когато еврейските съвети харчеха милиони долари за да оведомят всички евреи за новата тиктика - да не ни обръщат никакво внимание. Но ордите от гузни малки калпазани просто не могат да устоят! Когато те видят Свастиката и ни чуят как възхваляваме Адолф Хитлер и как описваме газовите камери за предателите, те се превръщат в крещящите, диви евреи от гетото, които винаги са се проваляли в последния момент, под влиянието на бурни емоции на омраза и отмъстителност.

        И резултата от това е източника на енергия за едно политическо движение: Известност и публичност! Въпреки еврейското доминиране на медиите за обществена информация, парадирането на Свастики и националсоциалисти на обществено място и на улицата, не може да бъде игнорирано или потулено, без това да изобличи еврейската цензура. Със сигурност те могат на цензурират новините. Но тогава прекалено много хора осъзнават тяхното влияние върху пресата и тяхната цензура. И когато едно младо Движение успее да направи така, че факта за неговото съществуване стане известен, чрез гигантските национални телевизионни мрежи, чрез списанията, пресата и т.н., това служи като известяване с боен рог, което призовава милионите от недоволни, които търсят такова движение. Точно по този начин ние бяхме способни да се свържем с хора от цял свят, които никога преди това не са били в някое "патриотично" дружество, но които просто не можеха да устоят на Американската Нацистка Партия и Световния Съюз на националсоциалистите.

        Свастиката и Хитлер, въобще не са тежък товар, напротив те представляват отговора на вечния проблем на десните -- парите! Когато нямаш пари за хартия, зали за събрания и т.н. -- както нямат нашите хора -- винаги можеш да отидеш на улицата, да маршируваш и да раздаваш домашно направени листовки и да протестираш - и това за без пари. Евреите подивяват и атакуват - и тогава ти имаш свободен достъп до употребата на еврейската телевизия, вестници, списания и т.н. което иначе би струвало милиони. Разбира се, може да бъдеш набит и да се наложи да поседиш в затвора, докато се съвземеш. Но това е малка цена, при оглед на невероятните резултати.

        И в допълнение на безплатната публичност, съпътстваща твоите действия като открит нацист, ти също така разбираш, че самата смелост на твоите действия привлича младите и готови за борба мъже, от които се нуждаеш, дори и те да не знаят нищо и малко да ги е грижа за политиката. Те се възхищават на суровия кураж и смелост. По-късно, когато те разберат фактите малко по-добре, те ще се борят за идеали и за Белия човек. Но до тогава, тези ценни защитници на свободата на словото ще се борят просто за забавление.

        И най-вече, Свастиката ще те спаси от основната грешка на десните - това глупаво мнение, че сладкото разискване на проблема, и призоваването към разума на хората, ще променят света и ще ни спасят от еврейските тирани.

        Мисленето все още взима минимално участие в човешките работи, той е деликатно и рядко проявление, ставащо се в мозъците на безкрайно незначително малцинство от хора. И дори малкото гении, способни да упражняват истинско, независимо мислене са почти изцяло неспособни да действат съобразно с това, което им диктува техния разум -- което е една от причините, толкова много от тях да свършват като провалили се, в един свят които не оценява нито тях нито техния разум.

        Само СИЛАТА, МОЩТА, ПРИНУДАТА са тези неща които управляват света, от прилива и отлива, да решението на твоя съсед да стане член на Ротари клуб. Само една незначителна част от чудати човеци, си променят мнението като резултат от това, че са били убедени от истинността на даден аргумент. Масите, включително повечето от днешните "интелектуалци", променят своето мнение за да се придържат към вече установения ред. С други думи, умовете на мнозинството от хора ВИНАГИ се прекланят пред по-силното мнение-мнението, което носи награди и избягва наказание.

        Десните размишляват за техните аргументи и идеи и ги намират за правилни и добри - каквито те са. Но тогава те се ядосват на тъпака от съседната врата, който не може да види и оцени тяхната правота и най-вероятно ги е изхвърлил от дома си затова, че проповядват "омраза". Но така стоят нещата. Тъпаците ще поддържат мнението, което показва най-голяма сила и ВОЛЯ ЗА ВЛАСТ, независимо какво е то. Те са напълно, безнадеждно женствени в своя подход към разума и винаги, ВИНАГИ предпочитат силата пред "правотата".

        Когато те казват "не" на нашата Свастика и националсоциализъм, те са просто вечната жена, казваща "не", но имаща предвид, "Ако ти приемеш моето не, тогава си слабак и нямаш право да ме имаш. Нека видим дали имаш мъжеството и силата да ме накараш да кажа да!"  

        Те ни мразят, защото сега ние сме слаби и немощни. Дори всичкото убеждаване на света, няма да ги накара да обичат нас или нашите идеали под никакво прикритие, независимо от това, как се опитваме да ги направим по-сладки за възприемане, докато ние не ги НАКАРАМЕ ДА НИ УВАЖАВАТ И ДА НИ СЕ ВЪЗХИЩАВАТ ЗА НАШАТА ВОЛЯ, нашата смелост, нашата сила! Колкото и да са глупави те, техните инстинкти за това да надушат къде има сила и мощ са все още непокътнати и опита да пробутваме тайно националсоциалистически идеи под прикритието на "патриотически лиги" и други добрички, безопасни групи, просто отблъсква масите като акт на страхливци и подлеци.

        По дяволите с подлите, безопасни подходи! Те ни докарват преследване точно по същия начин, както е при директните, открити подходи и ни обричат на мизерен, подлярски провал всеки път. Ако е писано ние да сме последните от Белите мъже, които някога покориха света; ако трябва накрая да бъдем повалени от пълчища плъхове, нека поне да посрещнем смъртта на нашата раса както нашите предци са посрещали смъртта -- КАТО МЪЖЕ! Нека не лазим между плъховете, молейки за пощада и нека самите ние не се правим на плъхове!

        Нека застанем на ешафода на историята - ако трябва да увиснем - като мъчениците от Нюрнберг, изправени и горди! Толкова ли е сладък живота, толкова ли са ни скъпи удобствата, и работата в еврейска кантора толкова ли е свещена, че ние се СТРАХУВАМЕ да поемем могъщата ръка на АДОЛФ ХИТЛЕР която той протяга от нашето славно минало? И отново, ПО ДЯВОЛИТЕ с подлизурството и безопасността!

 

        В характера на евреите е да бъдат подли и лукави.

        Вместо това нашите хора винаги са се радвали на радостната сила, грубата енергичност, откритост, мъжествена смелост и пламенен героизъм. Когато евреите с техния икономически тероризъм, затвори, побойници и палачи, наплашат Белият човек така, че той да остави своята сопа и го предизвикат да се опита да надхитри еврейската тирания, тогава евреите напълно са обезсилили някога силния Бял човек и са го обрекли на безчестие и поражение. Белия човек никога не може да победи чрез потайност.

        В зората на Нордическата цивилизация, низшите раси са се криели в своите недодялани колиби и са се молели, "Господи спаси ни от яростта на хората от Севера!" Точно този тип човек е този който е създал западната цивилизация. Ако цивилизацията сага трябва да бъде спасена от пълчищата изродени евреи, техните канибалистични съучастници и техните невъобразимо извратени либерални приятели, ще бъде точно ТОЗИ тип човек, който ще я спаси , типа човек който никога не се прави на потаен и лукав!

        БЕЛИ ЧОВЕКО! Същата тази стоманена кръв на могъщите ти предци тече в твоите вени! Извисяващата се във висините фигура на АДОЛФ ХИТЛЕР протяга гигантската си ръка за да те издигне до завладяваща света СИЛА! Стига си се свивал и раболепничил пред пигмеи! Сега СТАНИ! Разбунтувай се срещу плъховете и гадините в краката си! Нека те почувстват петата на твоя ботуш! Стъпкай ги!

        Досега ти спеше. Когато ти се изправиш и застанеш прав и масите видят как изглежда мъж на СИЛАТА, те ще те обикнат както сега се представят че те мразят. С искрата на националсоциализма, разпалена от Адолф Хитлер, горяща в твоите гърди, ти се непобедим!

        IN HOC SIGNO VINCES! В знака на Свастиката ти ще победиш!

        Застани редом с героите в Америка, Англия, Исландия, Дания и други Бели страни, които издигнаха свещеното знаме със Свастиката и го защитаваха с кръвта си. Това знаме беше извадено от пепелта на Берлин и никога повече няма да бъде свалено долу. Застани с нас пред олтара на Адолф Хитлер и покоряващата света Бяла раса и обречи живота си, както направихме ние, на идеала да се въздаде правосъдие и ред още веднъж на Бялата цивилизация. Нега още веднъж накараме предателите и плъховете и пигмеите да тръпнат в ужас в техните колиби и да се молят. "Господи спаси ни от ЯРОСТТА НА МЪЖЕТЕ ОТ СЕВЕРА!"

 Нагоре

 Джордж Линкълн Рокуел