Моралът на Талмуда    

от А л е к с и й  ,   Е п и с к о п    Саратовски и Царицински

 

Талмудът дели цялото човечество на две части : евреи и неевреи ; последните той нарича гои /езичници/ . Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също/Трактат Berachoth , folio 47 b./ . Християните ,както ще видим това , съставляват предмет за изключителна ненавист на евреите . Само едни евреи са произлезли от Бога , всички останали хора са произлезли от дявола.Евреите са повече приятни на Бога отколкото ангелите/Трактат Chullin , fol.91./, тъй щото онзи,който оскърбява с действие /бие по страната евреина/, оскърбява величието Божие, а затова гой , който удари евреина , трябва да умре/Трактат Lathedrin , fol.58 b./ Колкото хората са по-високо от животните , толкова евреите са по-горе от другите хора/Sepher Leror ha Mar , fol.107 a./ Тези последните са животинско семе / Трактат Sebammoth , fol. 98 a./ , тъй щото ако не би имало евреи , то на земята не би имало никакво благословение : ни слънчеви лъчи , ни дъжд , и хората не биха могли да съществуват / Пак там 63 а / . Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неиудеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам , рабби Раши , рабби Абрванел , рабби Жалкю и други , сравняват гоите ту с кучетата , ту с магаретата , ту ,       най-сетне , със свинете . Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот , а всички други народи са подобни на магарета , казва рабби Абрванел/Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/.Вие ,иудеи , сте съвсем други хора , но останалите хора не са хора , защото душите им произлизат от нечистия дух , когато душите на иудеите произлизат  - от духа На Светаго Бога. убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b. /. Същото разсъждава и рабби Жалкю , който казва : Само евреите имат право да се наричат хора , а гоите , които произлизат от нечистия дух , трябва да се наричат свини/Salkut Keubent , fol. 10 b./. Следващият разказ илюстрира добре на този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя : Знай , царю , че аз съм човешко дете , а не животинско /Sepher Ben Sira , fol.8./. Дъщерята на царя , по такъв начин , от гледището на Талмуда , е била не повече от кученце , и бракът с нея би могъл да унижи евреина. На това главно различие между неевреина и евреина , което едничко дава достойнство на човека , се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите , които били изтълкуватели на Талмуда , не могли съвършено да унищожат заповедите , дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния  ; но те изтълкували тия заповеди тъй , че под ближен трябва да се разбира само евреин . Заповедите за любовта , които Мойсей дал , Талмудът заповядва да се изпълняват тогава , когато работата се касае до евреин , но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой , живота на когото се цени от евреите , като животът на куче . Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв , както ненавистта на Йехова тежи над гоите / Aboda Zarah , fol. 4 a./.  Тази мисъл , че Бог ненавижда гоите , оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите . И наистина , как да обичат оногози , когото Бог проклина ? На това основание Талмудът дава следното предписание : Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ/ трактат Lebammoth , fol. 23 a. / . Запрещава се да имате жалост към ония , които нямат разум / Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./. Не следва правоверният човек да бъде милосърден по отношение към нечестивия човек / Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./. Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките / Baba Batra , fol. 123 a. / . Гоите не могат да не бъдат ,по мнението на Талмуда , зли, а за това , ако те правят добро , ако дават милостиня , ако оказват милосърдие , то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях , защото те вършат това за щестлавие/ Bala Buttra , fol. 10 b./ .

        Но тъй като опитът научил евреите , че не може тъй открито да порицават гоите , то затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни по отношение към гоите. Приветствувай гоя , за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте/Тракт. Cittin fol. 61 b./. Рабби Бахай прибавя : Лицемерието е позволено в тоя смисъл , щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой , за да го почита той и да му казва : аз ви обичам . Но същият рабби Бахай пояснява , как трябва да се прилага това правило  : Това се позволява в този случай , ако евреинът има нужда от гоя , или основание да се опасява , че гоят може да му повреди ; в противен случай това ще бъде грях / Sepliet Cod la Kenlach fol. 270 ./ .    За туй , за да измами по-добре гоя , евреинът може да посещава неговите болни , да погребва неговите покойни, да помага на бедните , но всичко това трябва да прави за туй , за да има мир с гоите  и за да не правят тези нечестивци зло на евреите . / Тракт. Cittin fol. 61 a./ . Но с това се не ограничават общите указания , от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда   ,които се касаят до туй , как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя , - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различие , , което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се , например , работата за земните благаТия блага са дадени на човека , говори св. Писание. Да , но човекът това е само евреинът , обяснява Талмудът. И тъй , неевреинът няма право да владее тия блага , защото той е не само животно , но като животно , него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. Собствеността на неевреина това е все едно като изгубена вещ  ; истинският `и владетел е евреинът , който и  трябва    преди другите да я владее/ Baba Batha , fol. 54 b./.                                                                                       

       Това е напълно справедливо , казва рабби Албьо , защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора/Sepher Sanhedrin , fol.37 a./.Затова , ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ , то той е повинен на смърт ,но на евреина е позволено да взема , колкото му се иска , от имота на гоя ,защото там , дето е написано да не правите зло на ближните си не е казано , че не трябва да правите зло на гоя / Sepher Nalkarim III 25. /. Ето защо евреин , ако открадне нещо от евреин , счита се за крадец , но ако открадне от гой , то това се счита , че е взел това , що му принадлежи. Рабби Аши казва на слугата си : Донеси ми това грозде , което принадлежи на гоя , но не пипай това , що е собственост на евреин / Тракт. Bada Kammafol 112 b. /. Тази върховна власт на евреина над всичко , що принадлежи на гоя , се простира и над животните.  Талмудът казва : ако волът на евреина убие вола на гоя , то евреинът е свободен от съд , но ако волът на гоя убие вола на евреин , то гоят трябва да заплати загубата на евреина , защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля / Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.               

        Талмудът  също дава съвети на евреите и относително тези средства , при помощта на които евреите би могли да достигнат и главната си цел окончателно да се подчинят гоите материално . Главните средства това са лихварството и измамата . Бог казва се в Талмуда , - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе , а само за проценти , тъй щото вместо туй , да им се оказва помощ , ние трябва да им причиняваме вреда , ако това е полезно за нас  ; но по отношение към евреите не трябва да правим така / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4. /. Знаменитият рабби Бахай казва : Животът на гоя е в твоите ръце , о иудеино , а толкоз повече ти принадлежи златото му / Exqlis du Pentar fol.213 , 4./. Благодарение на тая доктрина за лихварството , което е задължително за евреите , като правило на религията им , в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери . В съчиненията на Янсена са приведени данни , които доказват , че евреи са вземали 300 , 400 и дори 600 процента в година. Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба , например : гоят изгубил някой предмет или кесия , евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя , защото е писано : Запрещава се да се повръща на гоя туй , що е изгубил ; този , който повърне на гоя , що е изгубил , няма да намери милост от Бога /Тракт. Sampelrin , fol. 76 b. /. Раби Раши разсъждава : Да възвърнем на гоя туй , що е изгубил , това значи да сравним нечестивия с израилтянина , а това е грешно / Пак там ./. Който възвръща на неуидей изгубена вещ , прави грях , защото съдействува за могъществото на нечестивия /Sak. Chaz hlieh Cez./. , казва рабби Маймонид . Рабби Жерухан прибавя : Ако гоят има свидетелство , което доказва , че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство , то евреинът който го намери , не трябва да го възвръща на гоя , защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент , когато го е намерил . Ако пък евреинът , който е намерил полица , би пожелал да я възвърне на гоя , то неговият брат трябва да му запрети да направи това , казвайки : Ако ти желаеш да светиш името на Бога , то не прави това / Nethih , IV./. Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда , защото гоят по Талмуда няма право на собственост , която принадлежи само на едните евреи. Евреинът , който заема пари от гоя получава само туй , що му принадлежи .Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията : Позволено е , казва Талмудът , да вземете проценти от гоя , а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ , но ако продавате нещо на ближния си , т.е. на евреин , ако купувате нещо от него , то не трябва да го измамвате/Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./.  Рабби Мойсей ясно казва : Ако гоят , като се разплаща , се излъже в сметката на парите , нека каже : Аз нищо не зная . Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка , защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина. След това става понятно туй , що е писал рабби Бренц : Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво , то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога , казвайки : Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин/Ludenbalg , 21./. Евреите по правилата на Талмуда , трябва да се ползуват от държавните закони тъй , щото да извличат от тях само придобивка за своя народ . В това отношение Талмудът се изразява много ясно : Ако евреин има да се съди с неевреин , то вие трябва да съдействувате в това , щото вашият брат да спечели делото , и трябва да кажете на иноплеменника : Тъй желае нашият закон . Ако законите на страната са благоприятни за евреите , то вие трябва също да съдействувате в това , щото вашият брат да спечели делото , и трябва да кажете на иноплеменника : Това изисква вашият закон. Но ако се не представи ни тоя , ни другия случай , то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй , че евреинът да спечели делото/Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./.       Рабби Акиба  , комуто принадлежи това правило , прибавя , че при това дело , трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй , че евреите да не бъдат дискредитирани. .I I .Същото различие между иудеинът човек и гоинът-животно , което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя , дава му също право за жинота и смъртта над последния/ т.е. гоя/. Рабби Маймонид казва за това така : Казано е : не убивай , но това означава не убивай евреин , син на Израиля , но гоите , еретиците , не са синове израилеви/ Sad Chag. , hileh Rozzachu hilch Mela chim./. И така , тях можете да убивате със спокойна съвест , и това е по-добре да правите тогава , когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност. Трябва да убивате най-почетния  между идолопоклонниците/ Aboda Zara fol.26 b. / , и още : Ако извличате гоя из яма , в която е паднал ,то с това се оказва услуга на идолопоклонството/Aboda Zara fol.20 a./. Маймонид казва : Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника , когато той погинва в река или в някое друго място , и ако той потъва , то не трябва да го спасявате /Jad Chaa hilech Abada Zara./.По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел . Този последният заповядва да ненавиждат , да презират и унищожават всякого , който не принадлежи към синагогата , или е отлъчен от нея/ Rosch Emmunna , fol. 9 a. /.   Ако  еретик падне в яма , казва той , то не го изваждай ; аков ямата има стълба , то ти я извади от там ; ако около ямата се намира камък , то ти го хвърли там / Aboda Zara . fol.26 b./. Най-сетне в Талмуда има правило , което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите , които тъй често са имали място в историята на тоя народ : Този , който пролее кръвта на гоя , принася жертва Богу/ Lafkut Simeoni ad Peutat , fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba . p. 21./.Да убиеш гоя съставлява такава голяма заслуга , че ако при това е станала грешка , и вместо гой би бил убит евреин , то тогава не се вменява във вина на убиеца , тъй като по Талмуда  едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този , който намерява да убие животно , а убие ненадейно човек , или този , който като желае да убие гоя , по погрешка убие евреин , не трябва да се подлага на наказание/ Тракт. Sanhedrin , fol. 78 a. / ; но гоят , който преднамерено убива евреин е виновен , като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./. Гой , който убива друг гой трябва да се счита невменяем , защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството. Но ако би той е убил евреин , то трябва да умре , макар и да е приел обрезание / Пак там , fol. 71 v./.Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина , също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя жената и децата му . Мойсей е казал : Не пожелавай жената на ближния си , - но жената на ближния това е жената на евреина . Най- знаменитите тълкуватели на Талмуда равини  : Раши , Бахай- Леви , Жерсон , са съгласни помежду си в туй , че прелюбодеяние няма там , дето няма брак , но понеже гоите са животни , то у тях  не може да има брак , който е божествено установление.       На това основание равинът Маймонид учи : Позволено е прелюбодействието , но с жена на неевреин /Lad Chax hilech Melachim ./. И наистина , в Талмуда има много разкази , където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини , например : Емидер , Нахман ,  Миер , Тарфон и др. /Тракт. Lomma , fol. 18 ./. Чудовищно , Талмудът разрешава садизма : мъжът може да върши с жена си всичко , що му е угодно , да постъпи с нея така , както постъпват с парче месо : да го пече или вари , гледайки по туй , кому що се нрави. В Талмуда има разказ , че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа `и : Дъще моя , казал `и равинът , аз не мога никак да ти помогна , защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж . И забележително е , че това учение се намира не само в старите Талмуди , но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./. Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила , които не се решаваме да предадем в превод .По-нататък , по мнението на Талмуда , всички християни са идолопоклонници , към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки , каквито се прилагат към идолопоклонниците/ Aboda Zara , fol. 2 a./. Християните толкози повече са виновни в идолопоклонство , че те почитат за Бога нечестивия иудеин ренегат ,за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава : Трябва да се заколи най-добрия между християните / Комент. на Изход, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид , този орел на синагогата , когато казва : Заповядва се , да се умъртвяват  и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици , като Иисус из Назарет , и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./.  В трактата Абода Цара се говори , че всеки иудеин има право да се устремява върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. Но в тия случаи , когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот , те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог/ Lore Bea 158 . Choschen Misch.425./. За постигане на това могъщество , Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението . В Талмуда има следния разказ : рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама , която му доверила един голям секрет под голяма клетва , че той няма да го каже никому . Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев , отговорил `и равинът . Дамата му повярвала , но рабби Йоханан в себе си прибавил : На Бога Израилев няма да открия секрета , а пред израилския народ ще го открия / Тракт. Aboda Zara , fol. 28 a./. Талмудът твърде възхвалява тази изобретателност на равина . Равин Акиба препоръчва на евреите : Тая клетва няма значение , и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./ .  Но когато евреин направи някое голямо престъпление , а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него , то този последният може да даде лъжлива клетва , възползвайки се от указаната уговорка за себе си , за да оправдае своя брат /Lore Bea  CCXXXII , 12 и 14./ Ето пример на еврейска клетва : Крал на гои иска от евреин да се закълне , че няма да бяга от страната му  ; евреинът трябва да си каже в себе си : Днеска няма да бягам ; кралят иска евреинът да се закълне , че той никога няма да избяга , евреинът трябва да каже в себе си : да , но при такива условия , после да избере някое невъзможно условие , напр. , ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari /. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си . Ние приведохме цял ред свидетелства из Талмуда  , които доказват оная злоба и ненавист , с каквито евреите са проникнати към гоите / неевреите/ .Ние не влизаме в оценка на тия свидетелства и не правим от тях тия или други изводи . Нека читателят направи това сам , на основание приведените от нас данни от талмудическия морал  .   

/Това изследване е поместено в сборника Талмуда и евреите , издание на сп.Православен мисионер, Пловдив , 1937 г./